Един човек беше променил света ми до основи .. човек, заради когото съм стояла по цели нощи пред монитора с отчаяно изражение и вечния въпрос '' Кога ще ми пише ?! '' .. човек, който ме е правил щастлива и заради когото съм се усмихвала тъпо пред екрана на всяка една хронология и всяка казана от него дума. Някой, заради когото съм заспивала, защото съм знаела, че той ще е в сънищата ми. Деня ми се осмисляше просто от това да видя красивата му усмивка, очите, които ме разтапяха, парфюма, които ме преследваше .. да го прегърна силно и да не искам за нищо на света да го пускам . Някой, заради когото съм треперила пред телефония дисплей с надеждата, че той ще звънне. Начина, по които съм говорила глупави неща от страх да не го загубя , а той ми се усмихва сякаш ми казва '' няма значение какво говориш, по - важно за мен е да чувам гласа ти '' .. Човек , с които имах ужасно много спомени, заради когото с нетърпение съм чакала утрото, защото съм знаела, че ще го видя в този ден. Някой, за който живеех. Всяка една песен, всеки един звук ми напомняха за Него Забравях за себе си в негово присъствие, исках миговете ни да продължат вечно и тези моменти никога да не свършват. .. .... Бях единствената, която правеше усилия и когато не виждах резултат - не намирах смисъл да продължавам. Предполагам, че всичко от което ще се нуждая ще е време.. защото хората казват, че времето лекува всяка рана, че невиждани очи бързо се забравят, казват, че всичко е временно и винаги те чака нещо хубаво зад ъгъла. И се измъчвам не толкова, защото Той си тръгна просто така, а защото аз съм толкова повлияна от това, което стана. Че ме е грижа. че плача, като си спомня какво обещаваше и какво в крайна сметка направи. Казваш си, че всички са еднакви и си мислиш, че не трябва да се надяваш този път да е различно... и в крайна сметка разбираш че си мислил правилно... че е като с всички други и съжаляваш... за него съжалявам...
Брех... как пък се е озовало това момиченце вкъщата ми o.O ;д ми ддз, ш го питам как се е озовало тук, защо е само... но първо сигурно ш получа удар ;д нз... не искам да си мисля, че някой би могъл да влезе вкъщи..страшно е, дори и да е малко момиченце ;x