Няма най-важно в живота... Горко на онзи, който си постави цел, който си рече "в тоя живот най-важно е...". Той е обречен. Преследвайки тази си цел, стремейки се да постигне "най-важното", опасявайки се да не го пропусне, да не го подмине, да не го загуби, той пропуска хиляди и хиляди мигове, оставяйки ги невкусени, неизживени, и те безвъзвратно потъват и пожълтяват в старите календари... Живота няма определен смисъл. Животът е просто възможност. Не че цитирам Ошо - мисля си, че и за съм достигнал тази мъдрост. Животът е възможност, от която ти можеш да се възползваш по различен начин. Морал? Да, но моралът не бива да бъде самоцел. Когато моментът го изсква, трябва да се опълчин срещу морала, срещу нормите, срещу догмите. Инак е лицемерие, фалш, Биг брадър. Вяра? Вярата е нещо изменчиво, нещо, което ако не претърпи еволюция, говори доста лошо за носителят й. Религия? Абсурд.... Любов? Преходно състояние с летален изход. grin.gif Децата? Категорично. Но ако това бъде издигнато в култ, възпитанието, което ще им дадем ще бъде авторитарно, робско, ще ги направи несамостоятелни.Няма най-важно в живота...