Ето една много добре История !! Здравейте отново! Радвам се, че на повечето от вас историята ми им е интересна. Та, да продължим нататък... - Елизабет! Събуди се! Тя отвори очи. До нея седеше момче, което тя смътно си спомняше. Единственото нещо, което я очуди бе, че не е обърнала внимание на красотата му. А тя беше очеизвадна. Очите му бяха големи и ледено сини, погледът му сякаш я пронизваше. Имаше много правилни черти и плътни устни, които бяха сцепени от лявата страна и леко подути. Косата му бе катранено черна, средно дълга и стърчаща във всички посоки. Елизабет се надигна от асфалта и усети силна болка в главата. Притисна слепоочията си с ръце. - Добре ли си? - попита Бен. - Да, нищо ми няма. - усмихна се тя. Бен свали протърканото си кожено яке и и го подаде. Елизабет го облече и закопча ципа, защото нямаше какво друго да облече, а пък блузата и лежеше разкъсана на асфалта. Момчето я хвана за кръста и и помогна да се изправи. След това я поведе нанякъде. Тя вървеше до него опитваща се да възпроизведе в съзнанието си какво точно се бе случило миналата нощ. Стигнаха до малкото паркче в средата на квартала. Тръгнаха по една алея. Бен се спря до една пейка и седна. Елизабет седна до него. - Къде живееш? - попита я той. - Това си е моя работа. - отвърна тя, спомняйки си неблагоприятните последствия от последния път, когато бе казала на непознат къде живее. - А поне можеш ли да стигнеш сама до там? - Разбира се, че мога! Даже тръгвам още сега. - заяви Елизабет, стана от пейката и тръгна обратно по алеята. - Елизабет! - чу тя след себе си и се обърна. - довечера ще бъда в клуба на Били. Това яке ми е много скъпо, ще е добре да ми го върнеш.