Ами има нещо вярно в тази мисъл. Естествено няма нищо по-хубаво от това да си с човек, който обичаш и те обича, но за жалост в живота взаимност рядко се среща, тогава ти остава да си с някой с когото се чувстваш добре. Но никога не трябва да лъжеш ,че обичаш някого или че си влюбен в него, когато всъщност обичаш друг. Най-важното е човек да е честен пред себе си и пред другия ,за да му е чиста съвестта.
Не мисля, че ще се омъжа. За какво ми е?! Да се заклевам във вечна любов, когато знам, че няма нещо подобно?!
Вече знам, че заради никой човек не трябва да се отказваме от себе си. Ние сме си най-важни в в нашия филм (нашия живот), останалите герои се сменят, идват и си отиват, но докрай оставаме само със себе си. Лошо е да изгубиш някой, който обичаш. но по-лошо е да изгубиш себе си, заради някой който обичаш.
Да, влюбвала съм се по този начин. Правила съм много глупости и грешки, но си е заслужавало, заради опита който съм натрупала от това, заради чувствата , които съм изживяла, защото всичко това ме е променило по някакъв начин.
Защото не ни харесва грозната истина, предпочитаме красиви лъжи.
"Илюзията, която ни крепи е по-скъпа за нас от десет хиляди истини."П у ш к и н
Не, стига да ми е интересен отговорът.
Човек или има сърце, с което може да открива сърцето в другия, да почувства топлотата и красотата(вътрешната) на всеки индивидуално или няма сърце, а само разум и всеки друг му се вижда пълен с несъвършенства и недостоен за обичане.
Любов може да се роди само, ако едно сърце докосне друго сърце.
За себе си с надежда да се усъвършенствам, да съм полезна и нужна за хората, да бъда обичана и да открия своя път в живота и да вървя щастлива по него.
38. Да не си решил/а да ми купиш обувки? :)
Колкото често усетя подобно нещо и изпитам потребността да го кажа.
Добро има навсякъде стига човек да може да го види. Първо трябва да открием доброто в нас и после ще го видим и около нас.
