Понякога и месеци не са достатъчни. Често си мислим, че обичаме някой, а всъщност не обичаме него, а усещането, което изпитваме когато е около нас, но не обичаме самата му личност, а преживяванията. Мислим, че обичаме някой, а всъщност сме хлътнали здраво, привлича ни, има нагон, но не и любов. Друг път мислим, че не обичаме някой, но го губим и тогава осъзнаваме колко ни липсва и колко важен е бил за нас.
Във всяко едно влюбване или връзка влагам доста чувства, защото съм емоционална...
Но само веднъж в живота си съм убедена, че съм обичала изцяло мъж така както го описват по книгите. В останалите случаи е имало някакъв вид обич, влюбване, страст или друго, но не до такава степен, да докосне някой душата ми, да ме промени, да стане толкова скъп, че раздялата, да е все едно късат парче от сърцето ти, да мислиш постоянно за този човек. Само веднъж беше и бях готова да скоча в огъня за този човек, но разбрах, че когато отсреща не те ценят достатъчно не си струва. Човек трябва първо да обича себе си, да се цени достатъчно, че да умее да оставя хора които го подценяват, заменят или нараняват съзнателно. Всяко търпение си има предел.