ограбваш ме
без да осъзнаваш
с очите си
с дланите си
с вечното "Не"
отговор на моето обичане
с отсъствието си,
когато те очаквах
ден след ден
нощ след нощ
за да придобие смисъл
изкуствения ми свят
създаден между четири
стени от самота
разтваряш се в мен
без даже да те има
не ОСТАВА избор
след теб освен
разрухата,
калните стъпки в душата,
розите обагрнени с кръв
и превръщането ми
в бледен цвят.
*************
ти беше музиката в мен
спасенията които дебнех
да зърна зад усмивката
на цъфнал слънчоглед

---

ти беше сутрините в които
прескачах от дъжд в дъжд
молейки се да не удавя
останалата обич в мен

---

ти беше изгревите в които
прегръщах пияните ръце
и нито се обръщаше
нито оставаше за миг поне

---

ти беше целият смисъл
на който е способен света ми
и отвъд него всяка песен
на която кръщавах демоните

---

ти беше думите в мен
всеки римуван стон и
малките увехнали сезони
изстинали от студ и гняв

---

ти беше всяко тръгване
посегнало да ме удари
и всяка тъжна смърт
опитала да ме убие