Кое е по-добро - истината, дори ако боли, или лъжата?
Зависи от ситуацията. Истината не е за всеки, някои хора не могат да понесат някои истини. Някои лъжи могат да спасят човек. Така че вече не съм така крайна, както някога и не мисля, че истината винаги е най-доброто.
Колко често правиш секс? Гледаш ли порно? А ако гледаш кой ти е любимия жанр ?
Това колко често правя секс не е константа, за да ти кажа. Понякога често, а друг път съвсем не правя. Понеже го правя само, когато съм влюбена или имам сериозна връзка. Не мога да правя секс с всеки. Поради тази причина правя секс много по-рядко, отколкото искам, но въпреки това не бих започнала да го правя с някакви случайни хора. Гледала съм порно, кой не е гледал. Нямам любим жанр, зависи от настроението.
Не знам точно, може би като стана голяма окачалка, която е супер романтична, досадна и е много трудно да се откаже от човека , в когото е вюбена.
Може ли да дадеш снимка на най-красивото създание,което някога си виждал/а или чувал/а ?
Не мисля, че мога да избера само едно красиво създание. Има много красота навсякъде в цветята, дърветата, животните, хората, всеки е хубав по свой начин.
Възприемаш ли се като добър човек?
Не съм много добра. Смесица между добро и зло. Мога да бъда добра и лоша, зависи от това кой какво провокира в мен.
ограбваш ме без да осъзнаваш с очите си с дланите си с вечното "Не" отговор на моето обичане с отсъствието си, когато те очаквах ден след ден нощ след нощ за да придобие смисъл изкуствения ми свят създаден между четири стени от самота разтваряш се в мен без даже да те има не ОСТАВА избор след теб освен разрухата, калните стъпки в душата, розите обагрнени с кръв и превръщането ми в бледен цвят. ************* ти беше музиката в мен спасенията които дебнех да зърна зад усмивката на цъфнал слънчогледти беше сутрините в които прескачах от дъжд в дъжд молейки се да не удавя останалата обич в менти беше изгревите в които прегръщах пияните ръце и нито се обръщаше нито оставаше за миг понети беше целият смисъл на който е способен света ми и отвъд него всяка песен на която кръщавах демонитети беше думите в мен всеки римуван стон и малките увехнали сезони изстинали от студ и гнявти беше всяко тръгване посегнало да ме удари и всяка тъжна смърт опитала да ме убие