Ами всъщност не знам. ;д Но си спомням нещо от часа по психология, а то гласеше, че: : ... Социопата, деца е разновидност на психопата ... " И в двата случая не изпитат вина, разкаяние или пък тревожност, за това което са направили. Не съм запозната с тази тема. Макар че обожавам филми свързани точно с такива "извратени" герои. ;д
Има една поговорка: "Каквото сам си направиш, това е" или поне беше нещо такова. Но на въпроса ти .. Ами живота е едно изпитание и всеки случай не бива да му се поддаваме, колкото и тежко да е. Днес може да си най-нещастния човек на света, но не се знае. утре може да си най-щастливия. Никой не знае, какво го чака зад ъгъла. Важното е да си силен, въпреки всичко и всички. Само силните оцеляват в този свят.
Доста провокиращ въпрос, защото всеки е изпълнен с липси. На всеки един от нас му липсва даден човек. Да... и аз съм в това число. Какво е да някой да ти липсва? Ами наистина, когато някой ти липсва съзнанието ти е заето само с него. И човек се чувства така сякаш е минал автобус през него, а след това той се е върнал и започнал да минава през още безброй пъти. Да, така .. И също така човек се чувства на половина празен. Сякаш част от него си е тръгнала и той не знае дали ще се върне, ако да, кога, как се чувства онази част, какво мисли, и тя ли се чувства като тази тук, и това ли е края !? Лек ден ти желая <3 ^^
Наистина не съм се замисляла. Предполагам, че да бъда щастлива истински. И да истински щастлива, независимо всички онези боклуци, които се опитват да ме съсипят. Цели седем години. Толкова много време си мислех, че съм щастлива с тях, а се оказа, че те само са ме дърпали към пропастта. Но не и сега, не и след като разбрах какво наистина представляват.
За какво съжалявам най-много ли? За това, че за пореден път обичам най-погрешния човек, който от своя страна си тръгна най-неочаквано, както всички други досега. Съжалявам, че в мен живее все още надеждата, която всеки ден ми вдъхва живот. Ако ме попитат: "дали бих желала да живея с всичките чувства, които изпитвам, или да живея без никакви чувства и емоции" .. Със сигурност бих избрала второто .. :)
За всичките нощи прекарани с мислите ми сълзите ми с тъжните песни със старите ни разговори с всичко онова което ми напомня за него .... просто обичам го .... това са двете думи изричани милион пъти ✘ツ
аз той ние двамата заедно щастливи звучи добре но е невъзможно една илюзия една лудост огромна болка за мен не и за него сега той е щастлив въпреки всичко въпреки знанието за моите чувства а аз ... не съм щастлива не и без него ✔