АБЕ ТВА СТУВА ПАРИ! *бързо си взе касетата и я прибра там където никой друг, освен очевидно Изи знаеше* Тази.. май беше на дядо.. ама не съм сигурна, да я прегледаме?
*огледа внимателно касетата и колкото и да се иска на мама Изи дъщеря му бе по-хитра в някой случаи / ама много много много редки / от него* Това е на съседката и ми трябва за черния пазар..
*Изхвърли я зад него и извади една друга.* Ами тази?~
*Несъзнателно гледаше хората, които минаваха покрай тях. Богати, бедни, млади, стари - всички попадаха в неговия поглед. Когато забележеше някой интересен се усмихваше.*
*нацупва се, докато гениална идея не се появи в ума ѝ, щракна с пръсти и самодоволна усмивка се изписа на лицето ѝ* Значи не искаш от прочутите ми кремчета с вкус на дадии?~