Разкажи ми нещо за теб? Може да наподобява малко резюме за същността ти, външния ти вид или просто неща, които харесваш, начинът по който смяташ, че възприемаш всичко около теб. Каквото поискаш, просто нека те описва някак.
Приличаше на летен бриз, които минава, разрошва косите ти, кара те да се намусиш за момент, и чак в последствие осъзнаваш, че все пак тъй е било по-добре - освежило те е. Приличаше на малко дете, една малка топчица енергия, която подскачаше навсякъде и успокоеше ли се - значи искаше нещо, при това голямо. Приличаше... какво да ви обяснявам на какво приличаше. Приличаше на момиче с плитка, ето на какво. А всички знаем, че те са най-опасни.
Ако ще ви говоря за външния ѝ вид, то нека започнем от очите. Да, вярно, всеки срещнат забелязваше първо косите ѝ - буйни, кестеняви къдри, които се виеха навсякъде, дори и да бяха сплетени - те просто не се поддаваха. Ала очите ѝ... две зелени дяволити перли, в които ако се спреш за секунда, то можеш да намериш смисъла на живота и същността на света. Вярно, после го забряваш на мига - именно заради това аз не отлепям поглед от нея. Защото то друго какво да се види... дебели, буйни вежди, които една гримьорка един ден се бе опитала да я накара да епилира, ама на ти, не стана; едно чипо носле, което още с нищо не е заслужило да се издигне на ниво "нос", особено имайки предвид как подсмърча като на три годишно; едни устни, достатъчно дебели според нея, които тя хапе постоянно - а е срамота, да целува трябва с тях... мъничка е тя на ръст, метър и шестдесет се извисява над земята. О, и има прозрачно бяла кожа - с изрисувани по нея вени като реки. Може би заради това тъй капе мастило от пръстите ѝ...
Всъщност, той характерът ѝ е интересен. И характерът ѝ ще ви предоставя с една ето такава случка... слушайте сега. Беше заранта преди първият ѝ полет със самолет - не какъв да е било полет, не като пасажир, а на ко-пилотската седалка. Представете си я как искри цялата от щастие... и си представете как нейния пилот изважда от чантата си плакат - един такъв, мечтан от нашето момиче, разписан от snowbirds... как да е. Вие си представете това момиче как скача... а то застанало точно под крилото на самолета. Та представете си по-скоро как си чука главата във въпросното крило. Е, разбрахте ли що за същество е това?
Тя мечтае да бъде доктор. Или пилот. А най-добре и двете. А също така тя пише доста, разкази, книги, поезия. Публикува даже нещо... как да е. Добро сърце има, сигурно заради това така я нараняват вечно. Нищо, ще ѝ мине...
А ти, страннико, пази я. Тя самичка не може да се пази дори и от комар - сигурно витае в звездите. Пази я, страннико, давам ти я - ето, подарък.
На добър път.
Ако ще ви говоря за външния ѝ вид, то нека започнем от очите. Да, вярно, всеки срещнат забелязваше първо косите ѝ - буйни, кестеняви къдри, които се виеха навсякъде, дори и да бяха сплетени - те просто не се поддаваха. Ала очите ѝ... две зелени дяволити перли, в които ако се спреш за секунда, то можеш да намериш смисъла на живота и същността на света. Вярно, после го забряваш на мига - именно заради това аз не отлепям поглед от нея. Защото то друго какво да се види... дебели, буйни вежди, които една гримьорка един ден се бе опитала да я накара да епилира, ама на ти, не стана; едно чипо носле, което още с нищо не е заслужило да се издигне на ниво "нос", особено имайки предвид как подсмърча като на три годишно; едни устни, достатъчно дебели според нея, които тя хапе постоянно - а е срамота, да целува трябва с тях... мъничка е тя на ръст, метър и шестдесет се извисява над земята. О, и има прозрачно бяла кожа - с изрисувани по нея вени като реки. Може би заради това тъй капе мастило от пръстите ѝ...
Всъщност, той характерът ѝ е интересен. И характерът ѝ ще ви предоставя с една ето такава случка... слушайте сега. Беше заранта преди първият ѝ полет със самолет - не какъв да е било полет, не като пасажир, а на ко-пилотската седалка. Представете си я как искри цялата от щастие... и си представете как нейния пилот изважда от чантата си плакат - един такъв, мечтан от нашето момиче, разписан от snowbirds... как да е. Вие си представете това момиче как скача... а то застанало точно под крилото на самолета. Та представете си по-скоро как си чука главата във въпросното крило. Е, разбрахте ли що за същество е това?
Тя мечтае да бъде доктор. Или пилот. А най-добре и двете. А също така тя пише доста, разкази, книги, поезия. Публикува даже нещо... как да е. Добро сърце има, сигурно заради това така я нараняват вечно. Нищо, ще ѝ мине...
А ти, страннико, пази я. Тя самичка не може да се пази дори и от комар - сигурно витае в звездите. Пази я, страннико, давам ти я - ето, подарък.
На добър път.
