Мика винаги бе виждала по частица от себе си в Шарлот. Двете имаха толкова много общи неща,че понякога имаше чувството,че се гледаше в огледало и говори на него. Но с тази нейна нова светлина,която й показваше,която бе толкова невинна и чуплива досущ като една порцеланова кукла,разбираше,че двете може би бяха много по-еднакви,отколкото си мислеха. И двете се славеха с това,че бяха едни от най-силните владетелки,които светът познаваше,но зад маската на силна и смела жена,се криеха две нежни и раними души. Затова и Мика продължаваше да я успокоява,сякаш залепвайки пропуканите частички отново на мястото й,докато ангелчето на събра сили да говори. Но това,което й каза,доста я шокира. Как така искаше да й подари драконче? Чакайте малко?! Как щеше да се грижи за него? Къде изобщо щеше да се грижи за него? Ами ако не я хареса? Толкова много въпроси започаха да изникват в ума й,че вампирката не знаеше какво да каже,а просто слушаше останалата част от историята. Значи за сега бяха Инферно,Драгшън,Опал и... В секундата,в която малкото драконче подаде глава от малкото легло,двамата с Мика просто сключиха погледи и сякаш останаха сами в стаята. Без да се усети,прекъсна Шарлот,а името на четвъртото драконче,излезе от устните й “Рейгар” Чуло името си,малкото същество излезе от скривалището си и тръгна към вампирката. Все още бяха много малки,така че Мика се засмя,когато на няколко пъти Рейгар се препъна в крачетата си,но все пак му помогна и го взе на ръце. Беше един от най-красивите дракони,които бе виждала през живота си. Беше почти цялото беличко,с изключение на крачетата и опашката му,където цветовете се променяха към черно. Очевидно Рейгар хареса новата си стопанка,защото започна да се катери по нея,сякаш опознавайки я още по-добре,а това само доведе до радостния смях на вампирката. Легендите казваха,че драконите надживяваха хората,но с нея,двамата щяха да са винаги заедно. До сега тя никога не бе имала такъв спътник в безкрайния си живот. Рашамон беше един ядосан сенчест демон,който бе заключен в нея,така че не би го брояла за нещо по-специално,но сега знаеше,че усеща малкото драконче като свое ново дете. Мика държеше малкото в ръцете си,което най-накрая се успокои и погледна към Шарлот “Наистина не знам какво да кажа освен...Сигурна ли си?” Защото вампирката бе сигурна,че ще се погрижи за Рейгар,каквото и да се случи. След като получи положителен отговор от ангелчето,белокоската се усмихна широко. Остави малкото за момент при другите и се обърна към сродната си душа,като я прегърна силно “Благодаря ти...” прошепна тихо и двете останаха прегърнати за малко преди да се отдръпнат една от друга. Не знаеше какво точно мина през тялото й,но точно тогава погледите им се срещнаха и сякаш едно ново чувство заля костите й. Бяха толкова близо една до друга,а и алкохолът също бе виновен,но за пръв път Мика сякаш изостави всички онези задръжки в себе си и пожела да я притежава поне за момент,а съдейки по погледа на Шарлот,очевидно бяха на едно и също мнение
View more
