Forget me not

*отсега се извинявам, че си си изгубила времето*
Дълго време се взираше към къщата. Всеки ден като по часовник беше пред двора на зловещото сдание. Живееше в тази част на града от много време, но не знаеше дали е обитавана къщата. Беше чувал какви ли не истории за нея, но не беше сигурен кое е вярно, и кое - не. Днес се беше решил да влезе и да почука на високите порти. Можеше да се окаже лице в лице с много приятни хора. Дан отвори тежката желязна врата, която водеше към двора. Мина по пътеката през градината, която изглеждаше добре обгрижвана, изкачи се по дървените стъпала и спря пред вратата. По дълбоко дъх и огледа по-отблизо стените и обрисуваните колони, които не бяха присъщи за това време. Изглеждаха стари, а на места - прогнили. Видя звънец. Натисна го и зачака. Никой не отвори. Натисна го повторно - отново никакъв отговор. Почука леко на вратата и откри, че тя беше отключена. Не беше редно да влиза, но любопитството не му позволяваше да си тръгне. Открехна леко вратата. Загледа огромното пространство вътре. Срещу него се виеше стълбище постлано с дълъг извезан килим стигащ до входа. Той направи няколко крачки напред. Предверието не беше осветено, а лампите не се запалиха при натискането на ключа. Явно отдавна не бяха сменяни. От лявата му страна имаше високи стъклени врати, притворени леко. От дясно имаше широк коридор, водещ към задната градина. Дан започна с интерес да разглежда отрупаните рафтове. Загуби представа за времето. Отвън слънцето вече залязваше. Реши да почака известно време - собственика можеше да се появи. Хареса си една от книгите по рафтовете и я зачете.
Стресна се от шума. Скърцането го беше разбудило. Унесен, той се изправи бързо на крака и погледна часовника си. Минаваше полунощ. Явно беше заспал, четейки. Огледа се, докато си спомни какво правеше тук. Обстановката не се беше променила особено, но шума определено го нямаше преди. Идваше от горния етаж. В къщата беше много тъмно. Потърси свещ, опипвайки наоколо. Намери нещо, което доста приличаше на полу-изгоряла свещ. Бръкна в джоба си, извади кибрит и я запали. Огледа още веднъж около себе си. Предверието изглеждаше доста неприветливо, макар тапетите да бяха изсветлели на места и да бяха прокъсани в някои ъгли. Личеше си, че скоро не бяха сменяни. По всички рафтове, по масата и столовете, че и на пода, имаше прах. Скърцането отново се чу. Сякаш някой местеше нещо доста тежко. Тръгна по стълбите нагоре. Да извикаше ли? Да, защо не. Повика няколко пъти. Никакъв отговор, но и шума спря. Притесни се. Сърцето му биеше силно и дишането му се зачести. Като изкачи стълбите се озова в средата между два коридора. Имаше няколко стаи, вратите на които отново бяха изрисувани. Не знаеше накърнява да тръгне, тъй като шума беше спрял. Повика, но отново не последва отговор. Затвори се врата. Или така му се струваше? Дали не полудяваше или това беше просто кошмар, от който щеше да се събуди скоро?

View more