Кой стил на обличане ти допада повече - hipster или boho? ...Или някой друг?
Като че ли хипстър ми допада малко повече. Като цяло си мислих, че идеологията е важна. Но това е, вече всичко стана „стил на обличане“. Може би за това предпочитам истинските, стари хипари.
Щях да бъда картина. Графика. Нарисувана с черен туш и възможно най - тънкото перо. На мен щеше да бъде изобразена малка горска къщичка, на два етажа, само с един светещ прозорец. Около мен щеше да има гора, пред терасата ми щеше да има полегато борче, по което да може да се слиза. Нямаше да имам двор, щях да имам просто едно пространство около къщата, оградено със съвсем нисичка дървена оградка. Вътре в това пространство щеше да има много животни..
Има ли човек на когото прегръдката му винаги може да те утеши? Има ли човек за чиято прегръдка жадуваш? Има ли човек когото , ако можеше , би го прегърнал/а и никога повече не би го пуанал/а?
Смятам, че даже са по - красиви, тъкмо защото са изоставени. Срутващи се и сливащи се с природата..мрачни и загадъчни. И можеш да намериш интересни неща вътре. Абе приключенски са.
Liberty and justice. Actually everything you think it's not right is worth fighting for.
Ще е на малки хубави кубчета настъргани с ренде бьорнер!
И никакъв чесън. I can't tolerate this.
Точно за това те прокълнах то да те преследва.
Мерси. Обичам тататори. Много. хД
Ама настъргани да те преследват. хД На ситното на рендето. с много орехи и много чесън.
Каква беше първата ти мисъл, когато се събуди тази сутрин?
Нещо между „Дали някога човек, мъничък като всички нас, ще бъде способен да открие вселенската истина?“ и „Ох шит, 'що е толко' рано и 'що имам първи час физическо..“
Хмм..мразя тататор с орехи Още повече не харесвам поучителните цитати, които хората постват Като цяло имам наистина доста непопулярни мнения по дадени въпроси, но сега наистина ми избягаха от главата. То човек трябва да го мисли в момента, за да се сети.
всичко хубаво води до лошо , а защо тогава всичко лошо не води до хубаво?
Защото долеч не всичко хубаво води до лошо. И понякога лошото може да води до хубаво. А може би нещата се случват просто-ей-така и никой няма обяснение.
Дали е предстоящият тест по руски или пък е самата ми учителка по руски.. Всъщност дори не съм сигурна дали в момента нещо ме притеснява наистина много, но като прочетох въпроса ти, ми стана едно притеснено и реших, че нещо трябва да ме разтревожи веднага. хД
Баща ти се е опитал да те убеди, че си вещица? Как? Защо?
Защото харесваше развинтеното ми въображение. Вареше ми разни супи, казвайки ми, че са магически отвари и после ми даваше да вдигна нещо леко и аз си мислих, че го правя с магия. Когато виках котките по улицата и те идваха при мен, той ми казваше, че това е така, защото те усещат вещиците. Понеже в момента си кореспондирам с него: Аз: Защо искаше да вярвам, че съм вещица? Той: Защото ти така искаше! *дяволска иконка* Прав е. Много е прав.
Най-логичното нещо на света е когато си написала "вещица" отсрещният човек да разбере, че си имала предвид именно, че буквално си такава, а не просто фен или обожател, или както стоят нещата при теб. :)
Да, така е. Като малка непрестанно се изживявах като вещица, а когато осъзнах, че не съм, баща ми положи невероятни усилия да ме обеди за поне още известно време, че съм. И до сега ми е останала част от това вещерство във фантазията ми, за това обичам да се представям като такава, а пък и често хората ме наричат така. Във въображението ми бих могла да съм всякаква и понякога ми е интересно да изваждам някои неща от там и да ги пренасям в реалния свят, където естествено те губят буквалното си значение.