Ъм, моля? Помня абсолютно ясно каква бях в Пето, мда :'3 от първи до седми клас бях най-задръстеното съществуващо същество - но не ми пукаше. Сега не мисля, че мнението на хората се е променило, тъй като не съм нормална за тях и пак не ми пука. :) Миналото изгражда човека, няма как да го забравя ;) Бтв, с Деси принципно не се срамуваме от това, което сме били, защото бяхме все още безгрижни, бяхме МАЛКИ, не разбирахме какво се случва. :) Нормално е за 2 години да се променим коренно, защото през това време настъпва главната промяна в човека - пубертет му се казва. Не се мисля за яка, никак даже, просто съм себе си. :) Мисля, че ти, с този въпрос се мислиш за безумно як/а *не те знам какво същество си и не искам* и мислиш, че ще се уплаша или засегна от прекрасният ти "въпрос". Ами не, известна не съм, просто много хора ме познават. :) Помня каква съм била във всеки един момент от живота ми и определено не срамувам, защото бях щастлива, не бях погълната още от манията за гримове и дрехи, както някои деца сега на по 8-9 години. :) Бяхме щастливи, така че недей да коментираш нас - а себе си ^^ Бтв .. бягай, не се занимавай със задръстенячка, не те ли е срам ;о