Какво те прави уникален(а)?
×××
Ask @Scott_753
*през цялото време мълчеше, но когато той попита жената къде е била, Нара го плесна по ръката и застана между него и жената* Госпожо, дойдохме тук, за да разгледаме книгите и ни трябваше вашата помощ. Извинете..приятеля ми.. За наказание повече няма да го целувам. *след това погледна Скот през рамо*
*Рязко се отдръпна назад, щом тя по плесна по ръката. Явно сега тя трябваше да владее положението, въпреки че не знаеше какво ще ѝ дойде наум. Започна да си играе нервно с пръстите и да очаква следващите действия. За момент погледна надолу и просто кимна с глава, след думите ѝ. Но, моментално след това вдигна погледа си към нея. Гледаше я объркано. Защо ѝ бе да изрича подобно нещо, след като не бе вярно? Щеше да разбере така или иначе.* Защо каза това? Ами..ако тръгна да ти се натискам? *Каза го тихо, но достатъчно само тя да го чуе.*
Някога изпитвал(а) ли си луда завист? Какво направи?
( РП? Някой? )
Related users
гледайки го с поглед "ами сега?".*
Може и да съм, ти откъде знаеш? *Съвсем тихичко се изкикоти. Рязко се обърна назад и се ококори. Чудеше се какво става. Също се спогледа с Нара. Премигваше като не знам какво. С ръка леко побутна Нара, за да застане зад него. Хвърли поглед на възрастната жена. Придаде си такъв вид, за да изглежда добре възпитан човек.* Да, госпожо. Вас търсим. Къде бяхте до сега? *Изкача няколко минути за отговор, но и така не получи. Жената не гледаше особено доволно. Доближи се до Нара и й прошепна на ухото: "Мисля, че не е добре настроена срещу нас.."*
Ти луд ли си? *тя избута рамото му леко и започна отново да се смее. Но смехът й рязко секна, когато някой се появи зад тях и хвана Скот за качулката и Нара за шала. Възрастната жена се обърна към тях с думите "вие мен ли търсите?". Тогава момичето се спогледа с него и захапа устната си, (чакай)
.
*Седна на земята до него и се замисли* Мислех да се прибирам вкъщи и знам ли да гледам някой филм, да хапна и така нататък . Ти какво мислиш да правиш сега ? *Обърна погледа си към него и се усмихна, подавайки ръка напред* Хейли, междудругото . Приятно ми е.
Хмм.. Сега нямам никакви планове. Явно ще мързелувам, докато не измисля нещо подобаващо за правене. Иначе ти добре ще направиш. *Изви вратът си назад и се протегна. Пръстите на ръцете му изпукаха, което накара очите му да се присвият леко. Подаде ръката си напред и се ръкостискаха с момичето.* Аз съм Скот. И на мен ми е приятно да се запознаем, милейди. *Погледна към Луната, която силно светеше.* Доста е приятно, но май стана доста късно. Не мислиш ли?
*След като се разрови в храста и не напипа нищо освен листа и бодли, които надраха леко кожата й, Хейли седна върху коленете си и се огледа.* Сигурно е било някаква катерица или нещо от този сорт. На дали ще намериш кучето и телефона си. А и изглеждаш доста изморен. Близо ли живееш?
Може и да си права. А и предполагам, че кучетата спят по това време. Ах, това куче..Винаги се въртеше около нас, но не знаех, че може да прави такива работи, като днешното изпълнение. *Седна на земята и не го интересуваше особено дали ще си изцапа дрехите. Погледна към едната посока. Явно доста надалеч от къщата си бе отишъл.* Не много близо. През доста къщи. Явно съм тичал през всякакви улици и накрая към дошъл тук. *Тежка въздишка се отдели от устните му.* А ти? Какво мислиш да правиш?
*това определено не го очакваше. Изкикоти се и започна леко да мята краката си във въздуха, но внимаваше да не го удари.* Пусни ме или ще извикам приятелите си да ти изядат храната! Знам слабото ви място, човеци! *при което пак започна да се смее. От колко време не се беше усмихвала толкова*
*Продължаваше да крачи широко към всякакви посоки.* Няма да те пусна толкова лесно, дори и не си го помисляй. *Спря на едно място и малко приближи лицето си към нейното.* Няма как да стане тази работа. *Боцна я по нослето.* Може и на теб да ти е слабото място, не само на нас хората. Искаш ли да видиш? *Дръпна се малко настрани.* Коя ти е любимата храна..или нямаш такава? *Като стана дума за това..имаше торта в хладилника си, която се чудеше как да изяде сам.* Правиш ли някакви сигнали, за да ги викнеш на Земята? Мисля, че скоро няма да те пусна. *Усмивката му просто не слизаше от лицето му.*
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Айа Кару (綾 カルー)
(ХД) *кимна към него и се изправи на крака. Започна да се смее, не силно разбира се, и тръгна на пръсти плътно зад него. По едно време дръпна леко качулката на високото момче, карайки го да се обърне към нея, а след това прошепна:* Ами ако ни издебне и нападне в гръб?
*Правеше крачки напред, като от време на време се спираше за секунди. Поместваше книгите от рафтовете, за да направи малко разстояние между тях и да погледне от другата страна. Измина се известно време, докато не се обърна към момичето, след дърпането на качулката му. Приближи се до ухото й, след чутото.* Хм..това ще бъде интересно. Но, интересното е..дали аз й помагам и нарочно те заплесвам в момента? *Една 24 каратова усмивка се появи на лицето му и й намигна мазно-мазно.* ( :DDDDDDD )
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
N. C.
кубинки,навлече си един суитчер и излезе навън. Дръпна от цигарата си и издиша дима през носа. Не знаеше от колко време просто се скиташе навън,но й беше странно,че не бе срещнала никого. Е поне докато някой не сложи ръка на рамото й. Момичето се стресна и подскочи,обръщайки се на секундата към него
*Преди една седмица си бе поръчал часовник. Така и не му се обадиха, за да му кажат какво става с поръчката, което си беше странно. Явно той трябваше да предприеме нещо, нямаше друг избор. Обади се, никой не вдига. Вече започваше да се изнервя. Доближи се до прозореца и гледаше как хората минават, като тежка въздишка се отдели от устните му. След няколко часа стоене на прозореца, взирайки се навън, телефона му изведнъж звънна. Котката му измяука дори. Побърза да отиде до масата, на която стоеше телефона. Взе го и вдигна зелената слушалка. Беше този, от който си поръча часовника. Човека му обясни, че е по-добре да отиде до съседния град, ако не иска да чака малко повече. Станала била някаква повреда на превозното средство. Побърза към стаята си и се оправи колкото се може по-бързо. Отиде до центъра, като чакаше някое такси да мине. Едно такси дойде, качи се в него и не след дълго пристигна в съседния град. Доставчика чакаше на центъра. Той отиде до него, поговориха си малко, плати си и взе поръчката си. Таксито поне го изчака и го върна в неговия си град. Докато беше в таксито, си извади часовника и си го сложи. Едно момиче се качи също. След известно време пристигнаха. Той слезе. Намираше се на непозната улица. Знаеше, че поне е в градът си и може да попита някой за пътя. Не се виждаха много-много хора наоколо. А, ако минаваха, то ще са такива, където много бързат. Не след дълго в далечината мерна едно момиче, което отиваше на някъде. Нямаше точно сега да изпусне възможността си. Затича се към нея, колкото се може по-бързо и постави ръка си на рамото й. Дръпна се назад с една крачка, щом видя, че момичето се стресна.* Извинете, може ли да ми кажете на коя улицата се намираме? От този град съм, но до сега не съм минавал през тази улица и ми е непозната.
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Banri Watanuki
Момичето се пресегна и взе кутията си с цигари,слагайки поредната между устните си. Дали да излезе? В това време? Защо пък не? Вампирката се изправи и се пооправи набързо... А то едно оправяне... Среса си дългата вече черно-бяла коса,обу черните си кожени ѝ (чакай ;3)
( :ззззз )
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Мика Грейсън (みか グレイ村)
*Поредният ден сама... Тежка въздишка се отрони от устата на хибрида. Тя лежеше на дивана и бе отпуснала ръката си свободна да се допира до пода. Взираше се в тавана,но разбира се,се бе замислила за някакви неща. И така от колко време? Може би няколко часа...(чакай)
(...)
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Мика Грейсън (みか グレイ村)
*засмя се тихичко на "комплимента" му и тя затвори очи за кратко. Беше страшничко, тъй като библиотекарката наистина не се мярна покрай тях. Когато той й върна книгата, тя поклати глава и му я подаде отново* Свърших с нея снощи, защо не я вземеш, за да я прочетеш? Забелязах, че доста ти хареса.
Наистина ли може? *Взе книгата отново. Прибра я внимателно в малката си чантичка, която носеше по някаква причина. Дръпна ръкавите си надолу и се огледа наоколо.* Благодаря. *Мина се известно време, откакто бяха сами в библиотеката. Все едно само те двамата знаеха за нея и идваха тук. Обърна се напълно към момичето.* Странно е, нали? Да не се появи библиотекарката.. Мисля, че трябва да се види къде е. Ще отида да проверя, ако искаш ела с мен, за да не останеш сама. Не се знае дали ще се върна. Мисията предстой.. ( :D ) *Изправи се, като мръдна единия си крак напред, гледайки право напред.*
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
N. C.
*Айа не се сдържа и се засмя с него. Прие това като предизвикателство и когато той се надигна тя беше точно до него и го прегърна. Ухили се като най-големия идиот на тази зеля и прошепна в ухото му* Хванах те. Земята е моя! *едва се сдържаше да не се разсмее и да говори сериозно. Е, не се получи.*
*Учуди се до някаква степен от постъпката й. Тази ситуация си беше доста забавна. Добре, че не минаваха много хора, за да не ги помислят за някакви ненормалници. Отвърна на прегръдката й и я гушна по-силно.* Ха! Няма да се предам толкова лесно, малко извънземно. *Вдигна я във въздуха с все сили. Тръгна да ходи по покрива, но бавно ходеше, за да не паднат. * Сега ще видиш ти!~ Погледни към небето, може би твоите извънземни приятели ни гледат от някъде. Трябва да внимаваме. Може всеки момент да ни нападнат, а ние да паднем лесно и чудесно от покрива. *За малко да се препъне, затова се изсмя мощно.*
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Айа Кару (綾 カルー)
*Погледна към храста и клекна, за да погледне какво има в него. Всъщност й беше повече от интересно да види какво се случва. Не й беше удобно да седи в това положение, така че постави коленете на пода, почти забила глава на земята и се разрови в храста. Гледката отзад не я интерсуваше особено много*
*Направи една крачка надясно. Не искаше да гледа каква поза е заела тя точно сега, беше неприлично, дори той да бе момче. Така поне се е научил. Скот също приклекна, “нещото” в храста прекалено много шум издаваше. Внимаваше нещо да не изскочи, за да не му “изкара ангелите.” Протегна ръце напред, за да разрови уж в храста. Отиде още малко по-напред, но нищо не виждаше. Погледна момичето през рамо.* Виждаш ли нещо? *Отново върна погледа си към храста. След една-две минути тишина, “нещото” премина към друга посока, видя се размазано. Любопитството му “нарастваше” и нямаше да се откаже, докато не види какво трябва да е.*
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Hailey Rose
Нали? И аз съм така. *тя присви колене към гърдите си и облегна главата си на топлия радиатор. Извади от малката раница на гърба си една доста дебела книга и я подаде към него* Това е "Лейди полунощ". Страхотно фентъзи.
*Протегна ръка и взе книгата. Изглеждаше интересна отвън, така сигурно щеше и да е отвътре.* Изглежда заинтригуваща. *Отвори първата страница, като започна да чете бавно. Погледа направо му се заби в нея, не откъсваше очи. Отвори трета, четвърта и пета страница дори. Спря се, не искаше точно сега да чете, така сигурно момичето щеше да се чувства игнорирано. Затвори я и я подаде на нея внимателно.* Наистина е доста добра книга, като притежателя си. *Лек кикот се отдели от устните му.* Трябва да си купя някоя книга, но не знам коя вече да взема.
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Мика Грейсън (みか グレイ村)
N. C.
*Замисли се за момент , бе излезнала някъде към 12 часа, бе си намерила вече една жертва и тъкмо тръгваше да се прибира, но не беше видяла куче* Не мисля. Разхождам се тук от около два часа и единствено видях две улични кучета да се бият за кокал,но не и куче с телефон *Усмихна се съвсем леко*
*Слушаше я внимателно, за да не изпусне някоя подробност. Замисли се, че едно от кучетата може да е това което търси, но малка бе възможността. Чудеше се вече какво да прави. Градът бе голям, трудно се намираше нещо, освен ако не знаеш какво къде се намира.* Интересно.. *Беше си нощ, нищо не се виждаше наоколо. Всичко спеше. Нещо премина в храста, чу се шум.* Какво ли може да е? *Погледна към момичето, което все едно гледаше безинтересно, поне така изглеждаше според него, де.*
*тя се усмихна и седна на почитателно разстояние от непознатата персона. Огледа го. Както повече хора тук, беше хубавец. Чу въпроса му и след това заразния му смях. Изглеждаше готин човек!* Да, ти как мислиш? Аз съм извънземно от планетата Донариум, но ме изгониха и дойдох да завладея Земята ^^
*Гледаше я със смешен поглед. Нямаше как да се сдържи и избухна от смях, като легна назад. Направи знак с ръце, уж да се защити, но смеха напираше в него.* Малко извънземно, изглеждаш ми доста симпатично. До сега не съм виждал такова като теб. Но, защо искаш да я завладееш? Първо мен ще трябва да хванеш, аз владея тази планета. Всичко зависи от мен. *Изправи се и направи поредната груповата поза, като гледаше право към синьото небе.* Фууу~~
*Гледаше го как се приближава към нея и накрая, когато той застана на около метър свали качулката си. Погледна го със светлосините си очи и пооправи косата си. Луничките под очите й все още си личаха, но дойдеше ли вече зимата щяха да изчезнат. Смръщи вежди и наведе глава, поглеждайки го в очите*Да?
*Отпусна се и се зае да пита.* Виждала ли сте едно куче да минава оттук, с телефон в уста, или поне през деня? Малко е странно да питам това, но така се случи. *Мръдна леко напред, за да му се вижда по-добре лицето. Побиваха го тръпки, тъй като ту имаше лек ветрец, ту беше 1/2 часа през нощта. Според него не е нормално да се разхождаш по това време, освен ако не те е страх от всякакви ненормалници. Второто интересно нещо бе това, че имаше момиче, което се разхождаше по това време.*
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Hailey Rose
*засмя се тихо и постави ръка пред устните си* Разбира се, че ще станем приятели, защо иначе ще се запозная с теб? Тук е топло, между другото, ела ако искаш. *тъй като другата й ръка бе на пода, тя я размърда, за да му покаже къде да седне* Какво те привлича към книгите?
*Една огромна усмивка изгря на лицето му.* Добре тогава. *Отвори едното си око, за да види какво прави. Едва ставаше от стола, мързеливо. Мина с ръка през косата си, за да я направи в приличен вид. Довлече се до мястото и тупна на пода. Стана му наистина топло.* Какво ме привлича ли? Ами.. Това, че са интересни. В тях какво ли не пише, какви ли не жанрове. Когато ги четеш, се пренасяш в един невероятен свят. А теб какво те привлича в тях?
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
N. C.
*Айа се разхождаше по покривите на къщите. От време на време тичаше, скачаше и се премяташе. Докато скачаше от покрив на покрив съзря тъмна самотна фигура в далечината. Приближи се и седна до момчето.* Здравей? Може ли да седна до теб?
*Вече от няколко дни топчето му седеше отгоре на покрива. Така и не се сети за него, е, поне до днес. Обикновено стълбата не му трябваше, но явно вече ще му влезе в употреба. Последните няколко дни времето не бе подходящо, но днес слънцето препичаше доста. Излезе на двора, изнесе стълбата и я сложи на подходящо място. Качваше се бавно и внимателно, за да не стане някой инцидент. Стигна горе и започна да се оглежда наляво-надясно. Чудеше се къде ли можеше да е. Качи се по-натам, но нямаше и следа от него. Вероятно е паднало, заради силните ветрове. Отказа се повече да го търси, затова просто си седна на покрива. Загледа се напред, към прекрасната гледка, която придаваше градът. Гледаше, гледаше, и накрая се унесе. Стресна се, когато видя момичето до него.* Здрасти. Да, разбира се. *Преглътна нервно.* Ам, как се качи до тук? Да не си някаква със свръхестествени сили? *Изсмя се на последното, дано е разбрала, че се шегува.*
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Айа Кару (綾 カルー)
*Забеляза момчето в далечината и също се спря на място. Можеше да види само силуета му в тъмнината, а вероятно и той виждаше само това от нея. Направи няколко крачки напред, за да застане под светлината на една от уличните лампи и присви леко очи, за да види лицето му, но неуспешно*
*Вкара ръцете си в джобовете, тъй като замръзваха. Продължаваше да седи на едно място. Просто следеше с поглед действията й. Щом видя, че тя застана под светлината на лампата и гледаше към посоката му, това означаваше, че го е забелязал. Изглеждаше странно, поне според него. Все едно бяха в някакъв филм. Преглътна нервно и закрачи напред. Така или иначе щеше да отиде до момичето. Застана пред нея и се чудеше как да си подбере думите, но не знаеше и как тя ще реагира.* Ам..
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Hailey Rose
*беше доста топло там и тя нямаше да се премести скоро* Пеша. И повече няма да го направя в такова време. *засмя се тихо и съвсем леко се пресегна към него с изпъната ръка* Аз съм Нара, приятно ми е. *нова усмивка изгря на лицето й.*
Хм..добре ще направиш. Пък и може да се разболееш, заради това време. *Пресегна и своята ръка. Стисна ръката й нежно и внимателно.* Аз съм Скот. И на мен ми е приятно да се запознаем. *След това, той седна на стола и се облегна назад, като затвори очи. Напълно се отпусна. Косата му леко се разроши.* Надявам се да станем приятели. *Каза първото нещо, което му дойде на ум.* Не обичам да се запознавам с хора, да говоря с тях само един ден и те после да изчезнат на някъде. После не спирам да мисля за тях. Така де.. *Замлъкна, защото имаше чувството, че много говори.*
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
N. C.
Разбира се, че не. *тя остана седнала на пода и се огледа. Обичаше миризмата на стара хартия, затова дишаше дълбоко, щом дойдеше тук. След малко вдигна главата си и погледна лицето му* Как успя да дойдеш тук в това студено време? Сигурно живееш наблизо. *премести се и облегна гърба си на радиатора*
*Подпря лицето си с едната си ръка, като се съсредоточи в една точка.* Радвам се, че не ти е неловко. Та..почти близко живея. Дойдох с колелото си, въпреки че бе прекалено студено. Както виждаш.. *Изправи се и се протегна.* ..Не съм чак толкова добре облечен. *С едва леки крачки отиде да вземе да стола, които бяха доста удобни за сядане, или да се излегнеш на тях.* Та..да. Ами ти как успя да дойдеш?
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Айа Кару (綾 カルー)
N. C.
* Беше някъде около 1/2 часа през нощта, Хейли се разхождаше по главната улица както обикновено. Бе облечена с къси панталонки с висока талия, любимите й кецове и къс суитчер.Обичаше да си закрива косата и лицето като си сложи качулката, за да не я забелязват хората, не че имаше много по това време*
*Скот седеше през деня отвън на пейката, препичайки се на слънцето. Лъчите галиха бялото му лице. (Колкото и странно да звучи.) Бе оставил телефона си на пейката. Стана и отиде до едно дърво, като го оглеждаше. Винаги имаше едно куче, което имаше навика да се върти около къщата му. Но, този път държанието на кучето бе различно. Чакай..какво.. Кучето му грабна телефона в устата си и избяга.. Скот подскочи във въздуха и веднага побягна след него. Телефона си беше важен, пък и очакваше обаждане. Вече няколко часа обикаляше из всякакви улици, дори тези, които ги не знаеше. Но, нямаше и следа от кучето. Странна работа. Вече ставаше късно, след това вече стана 00 часа, но той и толкова забеляза. Явно времето не беше толкова важно сега. Навсякъде търсеше, но без успех.
Тъкмо да провери уж под една пейка и видя някакво момиче, което се разхождаше наоколо. Може би тя е видяла кучето? А дано, ама надали. Щеше все пак да пробва късмета си. С бавни и тихи крачки се приближаваше към момичето, но изведнъж спря на място. Все едно някой го замрази.*
Тъкмо да провери уж под една пейка и видя някакво момиче, което се разхождаше наоколо. Може би тя е видяла кучето? А дано, ама надали. Щеше все пак да пробва късмета си. С бавни и тихи крачки се приближаваше към момичето, но изведнъж спря на място. Все едно някой го замрази.*
Liked by:
~Kaori Mayumi~
Анубис
Миями
Айа Кару (綾 カルー)
Hailey Rose
N. C.
Next
