Защо повечето хора смятат, че знаят кое е по-добре за нас самите, отколкото ние самите? Колко струва в такъв момент тяхното мнение за теб? Има ли смисъл да живеем чужд живот и кога ние самите прекрачваме тази граница и започваме да даваме акъл на околните?
Защо, защо... ами защото: 1. Голяма част от младите хора не знаят какво искат, следователно не знаят как да живеят и към какво да се стремят, губят си времето, а... -> 2. Родителите забелязват това и се опитват да ни вкарат в "правия път". 3. Защото хората трудно могат да излязат извън себе си и да се погледнат отстрани дали си причиняват добро, или не.Мнението на всеки трябва да се оценява според мен. А човек сам да си отсява нужното за него си, стига да може да мисли, де :D Няма смисъл да живеем чужд живот, но има смисъл да се заслушаме в чуждия акъл, особено ако е от членове на семейството - те са ни най-близките хора. Границата прекрачваме като станем по много начини: 1. Да си зодия лъв и бърборко като мен: 100% гаранция, че ще даваш акъли, хахаха 2. Като седим дълго време с някой човек и се сближим с него 3. Като станем родители. 4. Щото просто сме дървени философи и на всяка манджа мерудия :)
Какво ти е мнението за хората с психически проблеми? Нормално ли е да се присмиваме на хората в такова положение? Каква грижа според теб заслужават те?
Хора като хора. Всеки с проблемите си. Аз се забавлявам на хора с психически проблеми, но не с цел осмиване на тях самите, а на нещата, които им раждат главите. Заслужават си внимание и отдаденост.