Като начало давам следния цитат ,,Когато решиш да отмъщаваш, изкопай два гроба.'' - Конфуций
Отмъщение? Какво ни води до желанието да искаме да причиним на някой онова, което той е причинил? Да искаме да видим нещастие и болка изписани на едно лице.
Подобно дяволско желание винаги е породено от болка, много болка, изгаряща болка. Когато вече нямаш за какво да живееш, тогава се хващаш за отмъщението. Някакси успяваш да изплуваш на повърхноста само докато планираш отмъщението си.
Има моменти, когато хората не могат да спрат да мислят за нещо, което ги подлудява, нещо което ги съсипва и тогава те съзряват решението. Онова, което може да ги изкара от ямата на отчаянието и да им върне силата да се борят. Тези хора осъзнават, че след отмъщението няма да са същите, но го правят защото вярват че това наистина ще премахне товара им. Повечето хора твърдят, че отмъщението е напълно излишно, че не си струва да паднеш на нивото на хорта, които са те наранили. По мое мнение те го казват само защото не са изпитвали истинското желание за отмъщение. Може да са го искали, но не е било до такава степен, че да се впуснат в тези дълбоки води.
Желанието за отмъщение винаги е опияняващо. Появи ли се веднъж не си отива, докато не му се отдадеш. Когато човек е готов да предприеме това, да тръгне по този смъртоносен път, да играеш нечестно то това е най - правилното нещо.
Дали си струва? Да, струва си, ако това наистина даде на човека пълна свобода. Но когато е породено от чиста завист и безпричинна злоба не си заслужава да проваляш и себе си, и другите. ;3 ^w^