Разтваря се пред погледа ми небе. Самотно. Изоставено. Тъжно. Разтревожено. Загадъчно. Загубило е блясъка и красотата си. Тъмни облаци бродят из него. Като безнадеждност. Последни капки сивота процежда. Тази вечер, в тъмнината сама съм като птица без криле. Усещам унинието на димящия град. На небето блести една единствена изкряща звезда като сълза над тъмно огледало. От него се отделя протегната въздишка.
Оф, съжалявам просто не ме бива ;/. Снимката не е по темата, но както и да е.