От какво се нуждаеш?
Хората да спрат да са безчувствени, егоистични помийни ями, които унищожават всичко красиво по пътя си, защото това ме съсипва.
Ask @aalexa_93
В мислите ти ухае на...?
Пролет , гора и дъжд :3
Свириш ли на някакви инструменти?
преди на пиано, но не съм от години вече :D
Related users
Три думи - "Извинявай", "Благодаря" и "Обичам те". Какво е мястото им в твоя живот? Колко често ги чуваш по свой адрес? А колко често ги изричаш?
"Извинявай" е всяка 2-3 дума която изричам, чак ме мразят вече за това :D "Благодаря" също :3 "Обичам те" за последно казах, на човек, който наситина заслужава да ги чуе. Мястото им. Хмм.. За "Извинявай" и "Благодаря" трябва да са в ежедневито ни, но имам чувството, че хората по-често казвам "Обичам те" без да осмислят истинския смисъл на думите. Това не е просто дума, това е чувство, не го мислиш, усещаш го, то е в теб и даже не е нужно да го изречеш, ако наистина обичаш то си личи.
800%-Уникат :3 <3
благодаря :3
Ако можехте да изберете приказка, в която да заживеете, коя би била тя и защо?
Алиса в Страната на Чудесат. Това ми е любимата приказка от малка, винаги съм сикала да видя Белия Заека и той да ме отведе до заешката дупка. Искам да попадна в този невероятен свят и да пия чай с Лудия Шапкар. :3
И когато сутрин никой не те събужда, и вечер никой не те чака, и когато можеш да правиш каквото си поискаш... Как го наричаш ти? Свобода или самота?
По малко и от двете :D Все пак, колкото и да е приятно да можеш да правиш каквото си искаш без да се отчиташ пред някого е ужасно да заспиваш сам в леглото, без да има някой да гушнеш и да му кажеш Лека нощ. Да знаеш, че сутрин като станеш, ще си сам и няма с кой да изпиеш кафето си в леглото. Като сънуваш кошмар, няма да има кой да те прегърне и да те успокои.
Свободата е приятна, но си има своята цена.
Свободата е приятна, но си има своята цена.
Бих ли искал(а) да си известен(на) в интернет?
Не
Ако можеше да изтриеш някоя дума от речника и никой повече да не може да я използва отново, коя дума бих избрал(а)?
материал
Какъв мислиш, че ще е животът ти като птица?
свободен
Колко минало понася бъдещето?
Малко по-малко от колкото му позволяваме. Рано или късно трябва да се откъснем и да продължим, защото колкото по-често поглеждаме през рамо, толкова по-често ще се спъваме.
Liked by:
Чувствителна
Каква беше първата ти мисъл, когато се събуди тази сутрин?
Мале треябва да предам на Нуша курсовата :D
Какви неща никога не трябва да казваш на родителите си?
прекалено много, но като се замислим, че някой ден и ние ще станем родители и като си представим нещата които ще премълчават пред нас... дали наистин си заслужава да скриваме всичко, поне по-поносимата част можем да им я ссервираме с малко сладникави подробности за замазване на очите..
https://www.youtube.com/watch?v=WmoIjJFmaJY Какво мислиш за този влог?
ами да, допадна ми. забавен е. наистина ми хареса :3
Кое избираш- там, където си в безопасност, извън поглед, и себе си, но нищо не е както трябва или там, където всичко е наред, но знаеш, че никога няма да принадлежиш? Защо?
всъщност имам чувството, че вече никъде не принадлежа, дори и на безопасното си място. но да бих предпочела да съм в безопасност, все пак в живота ми винаги нещата не са били както трябва. всеки от нас, дори и без да си го признава търси комфорта и безопасността, еднообразието и удобството. това е простия ни инстинкт за самосъхранение, но въпреки всичко, да знаеш, че си на място, къде не се чувстваш себе си и да се примиряваш с това. не знам, прекалено е изтощително и травмиращо да поддържаш илюзията. и то не за околните, а за самия себе си.
Коя е първата стъпка към получаването на нещата, които искаме от живота?
хмм.. аз самата все още не съм открила тази тайна, но мисля, че тайната се крие в това да искаш колкото се може по-малко и да даваш колкото се може повече и може би някой ден ще бъдеш възнаграден за човечността си и ще изпиташ същността на истинските чувства.
Liked by:
Чувствителна
Daniela Mitzeva
На какво има вкус смисълът на живота?
болка, разочарование, сълзи, шоколад, пролетен дъжд...
Liked by:
Emine To
Чувствителна
Daniela Mitzeva
Съдбата въже без край ли е, дълбока бездна или парче ластик, който колкото повече дърпаш напред, толкова то те дърпа към изходната ти точка? Или пък нещо друго? Защо?
съдбата е нещо неочаквано и в същото време предвидимо. всеки от нас избира своя път и взима сам своите решения, но дали това означава, че не са предварително предопределени, дори и да го отричаме с цялата си същност. не знам как да нарека, тази финна и забулена в сянка дама, която вълнува съществуването ни от самата ни осъзнатост, но знам, че човек колкото повече се опитва да избяга от нея, тя по-силно затяга прегрътката. може би някой ден ще разберем как да я контролираме, но дали това ще ни направи щастливи и дали наистина това ще промени по някакъв начин нашите съдби?
Каква е мелодията на сърцето ти?
Liked by:
Чувствителна
По-велико нещо от силата на ума е?
силата на сърцето
къде отиваш ,когато затвориш очи?
на място от което ми се иска да не се завърна, но за нещастия трябва да се задоволим със скучното и еднообразно ежедневие, от което рано или късно всички ще се откъснем.
Liked by:
Daniela Mitzeva
Покажи ми воля в снимка, стих.
Мига в който спомените нахлуха в главата й тя се почувства пак като онова малко,
безпомощно момиченце, оставено само в тъмното. Колкото и да се бореше, беше
по-силно от нея. Усещаше как мрака я превзема, тъгата я заля като цунами и
всяка гътка въздух и причиняваше болка. Колкото повече се бореше толкова повече
затъваше. Викаше, но нямаше кой да я чуе, водата започна да я превзема. Всяко
вдишване, всяка секунда, всяка сълза... Всичко нереално и в същото време болезнено до
смърт. В мига в който се предаде се почувства свободна. Водата навлезе в дробовете й
и изпита една уютна топлина, която се разля по цялото й тяло.
"Само още няколко секунди- не спираше да повтаря тя- Само още няколко секунди и
ще си свободна..."
Тялото й се носеше по повърхността, подмятана от вълните, като опаковка захвърлена
на вятъра. Беше ледено студена и полуразложена, но усмивката, която беше застинала
на лицето й, накара всички да се запитат, дали наистина за първи път в живпта со
не се е почувствала истински щастлива.
безпомощно момиченце, оставено само в тъмното. Колкото и да се бореше, беше
по-силно от нея. Усещаше как мрака я превзема, тъгата я заля като цунами и
всяка гътка въздух и причиняваше болка. Колкото повече се бореше толкова повече
затъваше. Викаше, но нямаше кой да я чуе, водата започна да я превзема. Всяко
вдишване, всяка секунда, всяка сълза... Всичко нереално и в същото време болезнено до
смърт. В мига в който се предаде се почувства свободна. Водата навлезе в дробовете й
и изпита една уютна топлина, която се разля по цялото й тяло.
"Само още няколко секунди- не спираше да повтаря тя- Само още няколко секунди и
ще си свободна..."
Тялото й се носеше по повърхността, подмятана от вълните, като опаковка захвърлена
на вятъра. Беше ледено студена и полуразложена, но усмивката, която беше застинала
на лицето й, накара всички да се запитат, дали наистина за първи път в живпта со
не се е почувствала истински щастлива.
От каква възраст те е страх?
всъщност не ме е страх от възрастта, а от самите хора.
Кои са основните елементи на щастието?
правилините хора и наслаждаването на момента.
Liked by:
Gnossiennes
†Аз убих барби!Проблем?†
Чувствителна
Кой е най-любимият ти звук?
на пролетните птици, пеещи песента на новото начало. потропването на пролетния дъжд по повърхността. мекия и успокояващ звук на пияното в горещите и ароматни летни нощи. песента на щурците, радващи се на нощния живот. шума на книгата, разказваща далечни приключения и трагични съдби. тупкането на сърцето, при мисълта за любимия човек.
Liked by:
Gnossiennes
Чувствителна
Next