Географията ми е най-лесна, понеже повечето от нещата, които учим, ги знаех още на 8 години, защото много обичах да чета енциклопедии и учебници. Точно затова и сегашният ми учебник ми е скучен. Но това далеч не означава, че знам всичко или че не правя грешки на тестове.
По принцип най-трудна ми е математиката, но сега стана една идея по-лесно със стереометрията - не знам как става, но се справям с повечето задачи. Физиката никога не ми е била ясна, нито много интересна, но от миналата година изобщо не се тревожа за крайните си оценки по този предмет, въпреки че нищо не знам (буквално) на тестове изкарвам най-малко 5. Ама това е по-скоро заради учителя ни. Миналата и по-миналата година химията ми създаваше най-много грижи, макар и да не си го признавах. На теория разбирах нещата, но на практика - не съвсем, даже изобщо.
Ами разбирам ги, защото невинаги предметът, който учим в училище съвпада с дисциплината в университета, както и със самата професия. По-точно информацията, която усвояваме често се различава. "Нехаресването" на даден предмет в училище може да се дължи и на лошо преподаване и съответно демотивация на учениците. Пък и е пределно ясно, че всеки може да запише каквото си иска почти независимо от оценката. Пък да се надяваме, че ще захареса въпросната наука в хода на обучението си по-нататък.