Притесняваше ли се от преподавателите в университета през първия семестър?
Първия семестър имах голям късмет с преподавателите си, особено асистентите и дори не ми представляваше проблем да говоря с тях (асистентите) - да им задавам и да отговарям на въпроси. Защото определено не съм от хората, които обичат да задават въпроси, дори в училище избягвах това. Изпитвах по-скоро страхопочитание към един преподавател - дотолкова, че на устния изпит се притесних ужасно много и не успях да сглобя и едно смислено изречение, докато не ми зададе конкретен въпрос и не се отпуснах. После ми се накара, че съм се притеснила, въпреки че си знам, и с право, честно казано. Проблемът до някаква степен беше в самия материал и плана, който си бях направила относно какво точно ще кажа - информацията си беше абстрактна.
За жалост, този семестър нещата се усложниха. Асистентът, водещ една от дисциплините, въобще нехае за нас, учим абсолютно сами от...каквото намерим буквално, за да правим тестове за абсурдно малко време всеки понеделник. Писахме му, че желаем по-сериозна подготовка, но не виждам особен резултат, освен страшно дълъг имейл (за времето, за което го беше писал, можеше да проведе едно упражнение), в който обясняваше, че вече не сме били в училище и подобни детинщини не могат да бъдат толерирани, и как тестовете, които правим тук, "ни подготвят за живота"... Друг от асистентите пък...не харесвам и не използвам думата "комплексар", но този човек...е такъв по всички възможни критерии. Може да се каже, че изпитвам нещо между страх и съжаление към него, нямам никакво желание да взимам участие в занятията му, имам чувството, че ако сгреша отговора на някой негов въпрос, ще помни това до държавните изпити. Все пак едно от двете неща, които сподели за себе си, беше, че е страшно злопаметен. Освен това, още в първото занятие направи доста неуважителен коментар след мой отговор на въпрос, който не беше грешен, и заради това отношение се почувствах зле. И аз съм злопаметна. ;)
Жалко е, че в момента обсъждам хора на има-няма 30 години, дано тези да са изключения.
За жалост, този семестър нещата се усложниха. Асистентът, водещ една от дисциплините, въобще нехае за нас, учим абсолютно сами от...каквото намерим буквално, за да правим тестове за абсурдно малко време всеки понеделник. Писахме му, че желаем по-сериозна подготовка, но не виждам особен резултат, освен страшно дълъг имейл (за времето, за което го беше писал, можеше да проведе едно упражнение), в който обясняваше, че вече не сме били в училище и подобни детинщини не могат да бъдат толерирани, и как тестовете, които правим тук, "ни подготвят за живота"... Друг от асистентите пък...не харесвам и не използвам думата "комплексар", но този човек...е такъв по всички възможни критерии. Може да се каже, че изпитвам нещо между страх и съжаление към него, нямам никакво желание да взимам участие в занятията му, имам чувството, че ако сгреша отговора на някой негов въпрос, ще помни това до държавните изпити. Все пак едно от двете неща, които сподели за себе си, беше, че е страшно злопаметен. Освен това, още в първото занятие направи доста неуважителен коментар след мой отговор на въпрос, който не беше грешен, и заради това отношение се почувствах зле. И аз съм злопаметна. ;)
Жалко е, че в момента обсъждам хора на има-няма 30 години, дано тези да са изключения.
Liked by:
Диляна