Не бих казала, че тогава е било по-добре. Баба ми се е омъжила преди да завърши гимназия, съответно е под въпрос колко разумен е бил изборът ѝ. На 30 години вече е била в развод, което е било даже много късно предвид обстоятелствата, които са ми известни от нея и майка ми. Но уви, хорското мнение е било голям фактор, много техни познати и приятели са заели другата страна, въпреки че са имали представа защо се е стигнало до развод. Дори в днешно време има хора, които не прибягват до развод заради деца, общо имущество или мнението на хората, какво остава за преди 40-50 години, когато обществото е било далеч по-консервативно и дори човек е получавал различно отношение в училище, работа и т.н., ако родителите му са разведени или самият той е разведен. Травмите, които нанасят родителите на децата си, като ги принуждават ежедневно да търпят скандали, пиянски изпълнения и какво ли още не, или обратното - отсъстващ с дни родител, без обаче да има раздяла, са огромни. Съответно при поколения, в които разводът един вид е бил тема-табу, няма как това да не се отрази на следващите по веригата - техните деца и внуци. Например леля ми(сестрата на майка ми) се е омъжила прибързано като баба ми и се е развела след 3-4 години, а майка ми ме е родила на 31, като дотогава, доколкото съм наясно, не е имала дълги връзки или съжителство с някого. Така че според мен това е реакция на смяната на поколенията, а като включим в картинката и това, че сме в ерата на социалните мрежи, на теория човек има много по-голям избор за добро или лошо.

View more

Не и търговското право. Голяма мъка ми е.

---

По време на следването най-интересно ми е било семейното и наследственото право чисто житейски, защото е по-близо до ежедневието от да кажем конвертируемите облигации. За мен от гражданскоправни науки това е най-гъвкавата материя, защото засяга по-лични отношения, които няма как разпоредбите и тълкувателната практика да обхванат напълно.

---

Неизпълнение на (парични) задължения и неговите последици също е интересен за мен аспект от правото, занимавах се с това близо три години, но просто за работа е прекалено монотонно, независимо от коя страна си.

---

Любимото на всички незанимаващи се с право наказателно е доста интересно също, но определено не е за всеки, чисто психически. Което ме подсети, че имах една преподавателка, която вярваше повече в поправителния ефект на наказанието върху осъдените, отколкото в това, че студентите ще започнат да учат... Наказателният процес е под всякаква критика, дори самият кодекс е манджа с грозде.

View more