.
Едно шестнадесет годишно момче отивало в чужбина на ученическа ваканция. Когато се връщало, неговата майка го очаквала на летището. И понеже много й липсвало, когато го видяла тя го прегърнала и притиснала силно към гърдите си. Момчето се ядосало от това и казало, че не е вече малко дете и се срамува от приятелите си. Казвайки това, то наранило сърцето на майка си, която си помислила, че не я обича повече. След шест години момчето трябвало да пътува отново в чужбина и въпреки, че вече било на 21 години, майка му отново го съпроводила до летището. Но този път не го прегърнала, а се обърнала и със сълзи на очите му казала: „Сбогом, сине, грижи се за себе си!” Когато момчето се върнало, майка му не го чакала. Пристигайки в къщи, то намерило на масата ваза с цветя и до нея писмо от майка му. Любопитството го накарало да прочете веднага писмото и едва свършило, паднало на колене, плачейки. В писмото пишело:” Сине мой,когато преди 6 години се върна у дома, в очите ми имаше радостни сълзи и те прегърнах силно. Сега, когато четеш това писмо, аз няма да съм вече между живите. Бях болна от рак. Когато замина последният път, не те прегърнах...а се обърнах, за да не те засрамвам пред другите. Но плачех много, защото знаех, че това е последния път, когато те виждам. Обичам те много и ще се грижа за теб от небето. С много обич...МАМА.” ......
