@givemecreazysmileandIloveyouforever

The Queen

Ask @givemecreazysmileandIloveyouforever

Sort by:

LatestTop

Прикачи снимка която ти харесва :)

Какво да напишеш на човек, когато те пита как си, докато ти в действителност плачеш?
Опитваш се да напишеш че си добре но това само те кара да се чувстваш умърсен, че лъжеш. Мъчиш се да се усмихнеш, за да опровергаеш тази лъжа, но това ти причинява повече болка по-силна от това да се порежеш.
Опитваш се да напишеш, че си зле,но не искаш да товариш другите.
Чудиш се, как да не пресилил "щастието си" но съществременно и да прикриеш тъгата си...седиш там и мислиш какво да напишеш сякаш мислиш някакво сложно изобретение и накрая накрая пишеш едно просто и тъй не ясно "ок"

Как според теб ще изглежда светът след 20 години ? Лек/а Ден/Вечер

Въпросът не е как ще изглежда светът след 20 години. Въпросът е ще има ли свят след 20 години.
Мисля, че Айнщайн беше казал, че ако има трета световна война то четвъртата ще е с камани и пръчки. Нещо подобно. Т.е. Ако има трета световна война то ще бъдат намесени такива оръжия, че ще ни унищожат.
Някой хора, като майка ми, вярват, че преди нас са живеели и дружи същества, който са умрели и всичко е започнало от начало. Аз лично не вярвам в това. Господина ми по история също. Което означава, че няма с какво да ни сравня.
Истината е, че не съм прочела и една книга за бъдещето, която да ни е вещаело нещо добро. По този въпрос мога само да кажа:
May the odds be ever in your favor.
- Effie Trinket.

Здравей... Коя ти е любимата книга ? Разкажи малко за нея . Лек/а Ден/Вечер

Здравей.
Не знам дали си чела "Предимствата дА бъдеш аутсайдер", но там Чарли, главния герой, казва, че любимата му книга е последната която е чел. Мога да ти кажа същото.
Дори не мога да определя любимия си жанр. Харесвам всичко.
Обожавам всичко на Джон Грийн и нямам търпение за "Уил Грейс,Уил Грейс". Влюбена съм в начина на писане на С.Колинс. Харесвам В.Рот, К. Кар, А. Хокинг и др.
Ако трябва да избера точно една ще се чудя между. The hunger games, the fault in our stars, looking for Alaska или Всички наши вчерашни дни.
Щом си чета книгата ще започна да чета нещо на К.Клеър. Ако някой е чел нещо нейно, ако може мнение. Една праиятелка ми каза, че пише ужасно, а друга я обожава
Приятен остатък от деня.

Защо когато падне някой човек останалите се смеят, а когато падне телефонът на някого всички започват да се тревожат и да питат как е?

Здравей скъпа!
Истината е, че живеем в такъв век, че машините са по-важни от самите хора. Материалността е нещо ужасно и не мога да отрека, че не съм материална личност. Всички сме. Не познавам човек който да е изцяло Аскет.
Има множество смъртни случаи зареди материални неща. Имам приятел, който е бил пребит, защото носи златна верижка на врата. Хората са алчни и колкото и да не си го признаваме винаги ще искаме още и още не зависимо от всичко. Има разлика между нужди и алчност и 99% от нас я прекосяваме.
И така това е моето мнение по въпроса. Приятен ден! :)

Привет. Представи си, че една сутрин се събуждаш, отваряш прозореца си и виждаш една красива и тиха горичка. Глас на момиченце започва да ти шепне ' Ела с мен, ела с мен ' . Ти започваш да следиш гласчето. Озоваваш се пред един красив и шумен водопад. Каква ще бъде твоята първа реакция? ♡

paradiseetumblr’s Profile PhotoЕваа
Здравей съпа Ева,иска пак да се извиня за това, че певърнах въпроса ти в това.
Щом видях водопада, замръзнах на място. Втренчих се в него и не помръднах дори и за секунда. Очите ми изучаваха всяка една част от него, всяка една капка спускаща се бавно и разбиваща се при другите.
Този водопад излъчваше светлина, беше като жив. Беше необикновен. Сякаш енергия кипеше в него. Можех да остана така още часове, но вниманието ми бе привлечено от звук в края на дългата блестяща вода. Едно момиче седеше там и плачеше. Чуваше се хлипането й, подсмърчането й. Всяка една нейна сълза ме нараняваше, сякаш аз бях причина за страданята й. Гледах го ,седящо така,в продължение на пет минути, а болката, която изпитвах, не спираше. След продължително обмисляне на това какво да правя, най-после се реших да отида при него.Направих крачка, после още една. Докато не стигнах до момичето.Сега я виждах перфектно.
Имаше малка бяла рокличка и коса пълна с ароматни маргаритки. Бе притиснала ръцете си към лицето си и продължаваше да хлипа.
Седнах на земята до детето и погледнах към реката. Всичко изглеждаше толкова идеално. Отне ми известно време да задам въпроса си:
- Защо плачеш?-попитах аз, обвивайки ръце около краката си. Момичето поклати глава и нищо не каза.
- Успокой се, миличка!-отвърнах.- Как се казваш?
Детето отново нищо не каза. Седяхме така известно време и накрая се реших отново да проговоря.
- Виж не знам какво да ти кажа, защото самата аз не съм добра в успокояванята....- усмихнах се сама на себе си, а момичето захлипа по-силно-....хей виж ако мога да помогна с нещо само кажи. Някой нарани ли те?
Съвсем леко момичето кимна все още не отделяйки ръце от лицето си.
Огледах се, за да видя дали има някого наблизо.
- Той тук ли е?-момичето поклати положително глава.- Къде?
Отне й няколко секунди, но отмести едната си ръка и посочи към мен, а след това отново я постави на лицето си. Действията й бяха бавни и нежни.
- Аз?- възмутих се- Но аз никога през живота си не съм те виждала.
Детето поклати глава и махна ръцете от лицето си.
Изтръпнах. Какво за бога ставаше тук.
- Как-какво се случва тук?
- Позна ли ме?- попита тя невинно и злобно едновременно- Виждаш ли какво ни причини?Помниш ли какво си обеща когато бе малка: "Аз никога няма да позволя на изкушението, на красотата, на разкоша да ме завладеят."?
Спомени нахлуха в главата ми.
- Но как?!Ти приличаш на мен? От къде знаеш всичко това?
- Заслепена си.- игнорира думите ми- Не мога да повярвам, че ще се превърна в това.
- За какво говориш?
- Погледни напред. Какво виждаш?- посочи реката.
- Що за глупав въпрос?
- Отговори ми!- настоя малкото ми аз или поне за такова се представяше.-Какво виждаш?
- Водопад, цветя, река, птици...
- Не!-отвърна-Затвори очи!- Направих го.Усетих лек хлад.- Сега ги отвори!Какво виждаш?
Щом отворих очите си се изумих.Всичко бе тъмно, сиво нямаше птички, цветя.Водопадът бе бавен и тъжен.- Красотата ,мила моя, тя замъглява разсъдака ни, пречи ни да виждаме истинското и ни проваля!

View more

Хей. Могат ли хората според теб да направят невъзможното възможно? А въобще - има ли невъзможни неща? Лек ден :)

Rossaliya.
Здравей скъпа!
Въпросът ти е доста интересен! Всички казват това е невъзможно, онова е невъзможно, аз смятам, че те просто се измъкват. Казват го само, защото ги мързи да седнат и да се потрудят малко. Разбира се, че е по-лесно да кажеш:"Не мига" и някой друг да го направи вместо теб, но тогава какъв е смисала. Как ще се научиш?Какво ще научиш от живота?
Не казвам, че мога всичко. Случва се да не можеш нещо, но това не означава, че то е невъзможно.
Това ни отличава и от животните. Ние за разлика от тях се мъчим да открием нови неща. Вярно е, че не винаги откриваме хубави неща, но проблемът не е какво откриваме, а как го използваме.
И така малко се отклоних от темата. Смятам, че единственото невъзможно е да има нещо невъзмошно. :3
Приятен ден!

Здравей ♡ Ако ти предложат да направят звезда с твоето име и да я сложат в Холивудската Алея на славата ще приемеш ли? Би ли участвал/а във филм на ужасите като имаш в предвид, че според сценария, накрая на филма трябва да ти отсекат главата? Довиждане ^ω^

Не! Не бих приела! Като малка обожавах Америка и мечтаех да живея там и като всеки малък исках да съм извесна! Вече не! Сега искам тих и спокоен живот, в който да няма папараци и пищащи фенова. По-добре да си никой, но спокоен от колкото някой, но всяко твое движение да се следи под микроскоп.
А за филма. Обичам да играя и бих се съгласила, но както казах това означава поплярност, драми, клюки и подобни.
Притен ден мила! :3

<3

givemecreazysmileandIloveyouforever’s Profile PhotoThe Queen
Здравейте! Нова съм тук и признавам, че
дълго обмислях как да се казвам и дали да създавам това "нещо". ( ето дори не съм сигурна какво е точно)
Най-накрая, изнудвана от мама, която винаги ме подкрепя, създадох това "нещо".
Е добре. Неловко ми е да пиша това, защото имам чувство, че говоря на себе си и се чувствам като луда и въпреки това
бих желала да ви кажа няколко неща за себе си.
За мен:
* какво да ви кажа за мен? Животът ми е пълна драма, но да кажем, че мечтая да замина за Германия и там да уча медицина.
* Много хора споделят как харесват да снимат природата, но не и аз. Приемам снимането като нещо което ми пречи да се насладя до край.
Нещо което ме занимава допълнително. (Това е мое мнение, разбира се. Не казвам, че снимането е лошо или тъпо, а че не е за мен.)
* Колкото и банално да звучи обичам да чета книги.
*Обожавам да пиша.
Листа е единственото мяст, където мога да изразя чувствата си и никой да не ми се кара или мрънка.
Общо взето това е!
Искам да ви пожелая приятен ден и да благодаря на всички отделили от времето си да прочетат цялото това "нещо". :3

View more

Language: English