Ще ти разкажа един болезнен спомен от когато бях 7-ми клас,пак съм била с детински акъл.Имах приятелка,която много обичах бяхме неразделни.Една сутрин когато влезнахме в 1-вия час тя ми се стори притеснена.Попитах я какво и е ,и тя ми каза,че са оперирали баща и се притеснява.Успокоих я и и казах,че всичко ще мине и той ще е добре.След няколко минути ми казаха ,че той е починал.Беше ми супер трудно да знам истината,и през целия ден до като бяхме заедно да бъда силна.Плаках скришно от нея и продължих да и давам сили,че всичко ще се оправи,а вътрешно изгарях.После и казаха и плакахме целия клас.Никога не я оставих сама,но в живота никога не знаеш какво ще ти се случи ,и пътищата ни се разделиха.Но аз винаги ще си я обичам и ценя. <3
http://ask.fm/MILENHEN razgledai profilcheto haresai nqkoe otgovorche i zadai edno vuprosche otgovarqm na vsichki priqten den i predvaritelno ti blagodarq!!!
Ами веднъж се прибирахме от Бургас и той каза,че щял да излезе с приятели вечерта.Погледнах го и му казах: -Моля те,не излизай тази вечер. А той ме целуна по челото и каза: -Добре слънчице,стига ти да не тъжиш,няма да излезна. И това е имам още много хубави спомени,но за този се сетих сега никога няма да го забравя.Бях важна за него.