И понякога се чудя, спомняш ли си ? Спомняш ли си сърдитата ми физиономия, ами влюбения ми поглед ? Забелязъл ли си .. Гледах с него само теб ! Спомняш ли си сънения ми глас, като се събуждахме ? Спомняш ли си голямата ми ревност и това колко проблеми ни създаваше..? А спомняш ли си как с развълнуван глас ти казвах, че те обичам ? Спомняш ли си, колко обичах да целувам тръпчинките ти ? Спомняш ли си ? Аз не мисля, че някога ще го забравя... Помислих си за теб.. Изтръпвах, като осъзнавах, че всичко е свършило.. Искаше ми се да знам, че няма да смачкаш спомените и да ги захвърлиш.. Надявах се да цениш любовта ми и да осъзнаваш колко много жертви съм правила.. Но ужасните ти думи запълваха ума ми .. Всички думи, които изричаше, въпреки че знаеше, че ме боли..Обаче в мен все още има част, която те обича и искам да знаеш, че ако имаш нужда аз винаги съм насреща.. Защото аз не съм ти !.. На мен може да се разчита и държа на думата си.. Ако можех бих те изтрила от спомените си.. Бих изтрила и себе си от твоите.. Кълна се, не искам нищо друго освен това - да се изтрием взаимно.. Даже имената да не си помним ! Не искам да помня, че съм те обичала, че съм страдала за теб... Не искам да помня безсънните нощи в които плачех без глас, а сутрин ставах с надути очи и с надеждата, че може би ще те получа още веднъж.. Не искам и ти да ме помниш, мен и моите грешки.. Не искам да помня любовта, все още изпитвам... ☺😞😞
View more