пияници.

:з <3

Невидима.
Но нека да е със екстрата, хората да минават през мен, аз да минавам през всичко.
Ако това не е включено към комплекта, избирам си телепортацията.

Ще трябва да живея вечно, явно.
А онова "живей за мига, защото утре може и да няма" вече май няма да важи.
Но пък зависи каква е вечността, каква е нейната листовка. (като онези лекарствени листовки, които преди употреба трябва да прочетем)

Аз и да искам, песимистично помислено, НЯМА ДА СТАНЕ, ХОСЕ.
Искам да живея там, където са ми любимите хора. Не мога без тях. <3

Ето ти един комплимент - ти си страшно симпатично кюти същество.
Като онези малки котенца, но в голямо количество малки котенца и се радваш много, много на тях.
#комплимента ми си го бива,а? =^.^=

Не знам, но здраво ще се наям ако тази война се проведе.
Ще се приготвя за зимата.
Представете си, навън има война между всякакви плодове и зеленчуци, хвърчат насам натам, към мен, цапаница от меки плодове и зеленчуци.
Аз излизам по средата на войната и си взимам каквото искам. Може да е рисковано, като във всяка война, но глада надделява. Може и победителя за изляза аз.

Всякакви промени.

Леглото и гледането на филми.
Книги, макар че все ми звучи вече банално. Често всеки изтъква книгите.
Храната.
Запълненото време само за мен си.

Чувствам ограничено време, повече време вкъщи затворена, налегнали спомени от лятото, липса на това, което е било като цяло лятото.
Още като видя падналите жълти листа по земята и вече ми е залипсвало лятото.
Представям си как преди са били на дървото, отрупани и зелени, но е дошъл момента да изсъхнат и да паднат, а дърветата се подготвят за оголване за зимата.
Не я обичам много есента.