Външно и действително се оттеглям някъде на спокойно място. не обичам да се изнервям заради дразнители и да ставам истеричка. Вътрешно и в ума ми го правя черен и го пускам в бездънна яма, докато се моли за милост, а докато пада ще му се иска да почувства болката на падане и последица от потрошения. само, че като се замисля, понякога аз самата съм дразнител, но е от сорта на "много говориш, тъпанар" или натрапница и искам да кажа, че може да е мило дразнене и то на приятели се случва.
Ако можеш да прегърнеш някой в момента, кой би избрал(а)?
Леглото ми на име Пепи, заедно със завивките Пепита, възглавницата Петра. добавям и плюшкото ми Хами - слонче и котенцето ми Дани. снощи се гушкахме така сладурско. Е, котето беше сладурско докато се унасяше в сън и мъркаше все по-силно, но не се включвам и аз към нещо от сорта сладко.
Гледали ли сте филм(и) с Георги Калоянчев? А други стари български филми?
"Бай Ганьо тръгва из Европа" и имам бегли спомени за "Специалист по всичко" За други стари български се сещам за "Деца играят вън", "Осмият", "Време разделно" и още се сещам, но кой да помни заглавия на филми. Е, не и аз. .-.
което ми напомни, че един път бях гледала някакъв филм, който се развиваше по средата на някаква война. Мъж и жена лежаха на земята и: тя: много ли хърках? той: като прасе. и почнаха да се целуват. това ми е най-яката представа за романтика!