Защото защо.
Този въпрос е породен от прекалено голямото любопитство на човека. Той винаги иска да знаеш защо нещата се случват точно по този начин, иска да научава повече и повече.
По тази тема, винаги съм се чудела защо краставицата се нарича краставица, а не домат.
Първоначалната идея на училището изобщо не е била такава. Хората са искали да се образоват, да се научат да четат и пишат, да се ориентират в природата, да научат занаяти и да могат да водят по-добър живот. А днес, може би просто защото училището се е превърнало в нещо нормално и безстойностно, хората смятат, че нямат нужда от него. Но това не е така. Въпреки че не само ученици са забравили истинската стойност на знанието, а дори и учители.
Може би някъде понякога има някой, който бди над нас и ни посочва правилния път. Въпросът е ще го послушаме ли и ще му позволим ли да ни помогне.
Наистина харесвам миналото като цяло. Но тези години са били доста тъмни за човешкия свят. Втората световна война е нещо много жестоко и лишено от всякакъв смисъл. Не бих искала да ставам жертва на чужди амбиции за власт или да виждам страданието на хората, които по никакъв начин не са го заслужили.