Имах предвид във висока степен. Грешка в израза. Човешкото самочувствие всъщност е нестабилно. Едни са с много ниско, други с много високо. Винаги има крайности.
За човек с принципи и морал е напълно неестествено: човешкото самочувствие, алчност, завист, подлост, лицемерие, подкупване, цинизми от всякакъв род, които могат да засягат човека, който те е родил въпреки че не е виновен. Често хората казват, че такива съвестни тяхни себеподобни са филмирани. И са прави. Всъщност само във филмите тези неща ще са неестествени. Как пък можах да сложа в една категория съвестните хора и тези, които са напълно естествени буквално. Всички тези неща са естествени, защото такъв е светът, който ни заобикаля. Истинските хора са застрашени от изчезване, затова като видим с такива убеждения ги смятаме за луди, защото те са с по-чиста душа от тези, които живеят в света на разврата.
Какво от типично детското в себе си запази и до днес?
Детето винаги живее в нас. То е част от нас. В процес на духовното и физическото израстване сме доразвили някои детски качества, но те винаги ще се съхраняват наред с отрицателните. Надявам се един ден да запазя детската си усмивка и жизнерадост, което с годините става все по-трудна задача, защото срещам много препиятствия на житейския си път, които ме обезкуражават и все по-рядко показвам лъчезарната си усмивка.
Считаш ли се за верен приятел? Как печелиш верността на хората?
Дали съм верен приятел могат да кажат само приятелите ми. Аз живея според вътрешните си убеждения и ги изразявам чрез действята и думите. Не се старая да печеля доверието на другите. Стига ми мигът, в който да си представя себе си в чужди обувки, поверила тайните си на някой "приятел". Единственото, което правя, за да спечеля доверието на хората е да спазвам своите ценности и морални възгледи, които ме правят човекът който съм.
Хората не сме достатъчно компетентни и просветлени по всякакви теми, та затова колкото и да искаме не можем да отговорим на някои въпроси. Тъй като не мога да отговоря на този въпрос, не е редно и да го споделям. Незнанието човешко те подвежда към злоба.
Защо идват болестите и изпитанията в живота? ^^ Ҕүҹҡӑ Ӡӑӽӑҏฏ๎๎๎๎๎๎๎๎๎๎๎๎๎๎๎๎๎๎ Защото ако ги няма, няма да има и идеални хора. Няма да осъзнаем поуката и щяхме да знаем всичко без потребност от нови житейски уроци. Трябва да разберем, че с напредване на възрастта разбираме все повече за живота и неговия смисъл. Ако бяхме изпатили от млади животът ни щеше да е лишен от морално удовлетворение.
Не знам дали мога да тълкувам подражаването като тендеция. Има резон в това, но си задавам въпроса дали XXI-ви век е столетието на личното право, свобода и индивидуалност или пък е век на някакво плагиатство и тенденция на нещо старо или ново. Склонна съм да мисля,че човешкия порив за личностна изява и проявата на качества са характерни за този век. В този век може би човекът е центъра на света с неговия усет и естетика. Ще трябва да поспоря с теб за тези стремежи, защото напливът от вътрешна творческа енергия може да извиси човешкия дух до много висока степен. Мисля, че човекът от XXI-ви век е осъзнал, че със своя индивидуален образ ще пробие път към успеха. Аз мисля, че не сме хора от преди новата ера, които сляпо са вярвали в еди н идеал и са били идолопоклонници. Няма как да се 'слиеш' с тълпата, защото всеки носи в себе си своя чар и уникалност. Всеки е звезда, която макар и само точка от небето блести със своето сияние по-ярко от всяка друга звезда.
Ако можеше да получиш един случаен талант, кой би бил той?
Не ме интересува хорското мнение и поради тази причина не бих била удовлетворена да чета техните мисли. Това е трудна задача, непосилна за моята персона. Да се ровя в нечия чужда глава е толкова нахално занимание. Знам, че на хората няма да им бъде приятна тази постъпка, както и на мен. Въпрос на етика. Бих избрала да имам рентгенови очи и талантът ми да бъде свързан с виждането през стени. Щях да виждам толкова много чувства, мисли, души и предмети на едно място. Препоръчвам ви горещо "Дамата с рентгеновите очи". #X-rayEyes, #SeeThrough
От доста дълго време се спотайвах и реших да ви попитам, въпрос който ми беше зададен на мен .. Защо думите ''обичам те'', ''прости ми '' и ''помогни ми'' са най-трудни за изричане. Искам вашите гледни точки :) .. благодаря за отделеното време.. Лек ден/ Лека вечер! ^^ ❤ :3
Когато даден въпрос е предизвикал твоя интерес, аз не виждам нищо лошо да поемеш инициативата. Напротив, много добре говори за твоя характер и нуждата да разбереш нечий чужд аспект по този въпрос. Аз съм много емоционална и на мен не ми е трудно да ги изричам. Каквото ми е на главата, такова ми е и в устата. Когато имам нужда да изразя нормалната човешка емоция като любов, обич, съпричастност и прошка, няма какво друго да ме направи по-щастлива. Искрено се радвам, когато чувствата са споделени. Така просто ми олеква на душата. Ако човек е силно повлиян от вътрешната си сила, интуиция и тактичност няма да му е неудобно да сподели вътрешните си мисли и копнежи. Няма сила, която може да го спре. Всичко е продиктувано от сърцето като нишка. Споделянето и чувствителността са чисти човешки качества. Красиви качества. Не се бой да признаваш чувствата си. Те рано или късно ще бъдат изречени. Това е само загуба на време, една дълга несигурност и неизказани мисли. Хората, които подкрепят твърдението, че тези думи са най-трудни за изричане сигурно си мислят че: човек е достатъчно силен да се справи сам с живота си, защото ако потърси помощ е слаб; а за "обичам те" и "прости ми", защото правят хората уязвими по някакъв начин. Аз мисля, че да помогнеш на друго създание е благородна кауза и това е неразривната връзка, която трябва да бъде приложима в отношенията между хората. Помощта е лоялност, доверие, сила, съпричастност, инициатива, човещина, връзка и др.
Бил/а ли си някога влюбен/а в 2-ма? Смяташ ли, че е грешно?
На дванадесет влюбването е изключен вариант. Не е възможно да се влюбя в двама. Към единия ще изпитвам някаква братска любов или симпатия, но гравитацията не е достатъчно силна, за да ме отдели от любимия. Винаги ми е била романтизирана идеята за истинската любов. За мен да съм влюбена в двама е несигурна позиция. Честно казано бих отрязала директно и двамата, защото по такъв начин наранявам пък другия човек, който съм ценяла на същото ниво. Бих предпочела да бъда неутрална в тази сфера. Любовта е непонятно чувство и има хиляди варианти да се възпроизвеждат любов и обич под каквато и да е форма. Хората не ги интересува дали е правилно или грешно. Това е хипноза. Всички знаем, че любовта няма граници.