Доволен/на ли си от постигнатото досега ?
Разбира се, че съм доволна.
Човек не се ражда на тази земя, за да чака на другите да постигнат неговите желания, а за да ги достигне сам. Това направих, правя и ще правя.
През краткия ми четиринадесет годишен опит съм преживяла и направила прекалено много неща, за да покажа недоволство. Не отричам, че искам да направя още много ли много, но дори и така, не намирам причина да не съм удовлетворена.
През живота си съм преминала през разглезения начин на живот, през обикновената страна на обществото, being a retard, just like the others, радвайки се на просташката чалга, искайки бързо да порасна. След това се преместих да уча в града, минах през подигравките, самотата и депресията. Преживях дори и бедност и въпреки че почти загубих самочувствието, желанието за живот и себе си, отворих нова страница в живота си. Но съм доволна от това, което се случи. След този разказ, хората биха си казали „защо по дяволите си задоволена от това?!“ Well, точно това ме накара да постигам сама това, което трябва - мечтите, надеждите, да извървя сама пътя. И така започнах да ценя хората около мен, животните, природата, да ценя и най-малкото камъче в пясъка, но най-важното - научих се да ценя себе си. През годините се опитвах просто да намеря същността си и го направих - смених средата, музиката, начина си на мислене и най-накрая осъзнах коя съм.
За това не само съм доволна от постигнатото, също съм и благодарна от случилото се.
Съжалявам, май лекичко кривнах в дясно от темата. :-)
Хубава вечер.
Човек не се ражда на тази земя, за да чака на другите да постигнат неговите желания, а за да ги достигне сам. Това направих, правя и ще правя.
През краткия ми четиринадесет годишен опит съм преживяла и направила прекалено много неща, за да покажа недоволство. Не отричам, че искам да направя още много ли много, но дори и така, не намирам причина да не съм удовлетворена.
През живота си съм преминала през разглезения начин на живот, през обикновената страна на обществото, being a retard, just like the others, радвайки се на просташката чалга, искайки бързо да порасна. След това се преместих да уча в града, минах през подигравките, самотата и депресията. Преживях дори и бедност и въпреки че почти загубих самочувствието, желанието за живот и себе си, отворих нова страница в живота си. Но съм доволна от това, което се случи. След този разказ, хората биха си казали „защо по дяволите си задоволена от това?!“ Well, точно това ме накара да постигам сама това, което трябва - мечтите, надеждите, да извървя сама пътя. И така започнах да ценя хората около мен, животните, природата, да ценя и най-малкото камъче в пясъка, но най-важното - научих се да ценя себе си. През годините се опитвах просто да намеря същността си и го направих - смених средата, музиката, начина си на мислене и най-накрая осъзнах коя съм.
За това не само съм доволна от постигнатото, също съм и благодарна от случилото се.
Съжалявам, май лекичко кривнах в дясно от темата. :-)
Хубава вечер.
Liked by:
Garry
Dontrane
Монии Боянова
Jo
Nightmare ;3
Сиска
ⓗⓔⓐⓡⓣ ⓑⓡⓔⓐⓚⓔⓡ
9love