Well.
Аз, най-добрата ми приятелка и брат й решихме да караме колело по пътищата около нивите край село. Аз и Станка бяхме някъде около 10 до 12 годишни, а брат й сигурно някъде около 8-9 годишен. Та, взехме колелата и тръгнахме. Всичко вървеше гладко, докато не стигнахме близо до нивата на баща ми. Пресякохме я и видяхме един овчар известен в нашето село като Табака с големите кучета (той имаше цели шест кучета, огромни около 2 метра като се изправят на задни крака). Едното куче започна да бяга към нас, а след него започна още едно. Станка и брат й тръгнаха първи, а аз последна със счупеното ми колело. :Д Карах колкото можех по бързо, кучетата бяха някъде на около 3 метра от мен и ме настигаха. Изведнъж веригата на колелото ми падна от бързото каране (беше старо с контра, а и не малко съм падала с него). Кучетата бяха на около 2 метра от мен. Тръшнах колелото на земята и започнах да тичам, а кучетата останаха при колелото.
После тримата останахме край нашата нива за да си взема колелото, докато овчаря се махне.
Не е особено вълнуващо, но определено беше интересно.

View more

Разбира се, че съм доволна.
Човек не се ражда на тази земя, за да чака на другите да постигнат неговите желания, а за да ги достигне сам. Това направих, правя и ще правя.
През краткия ми четиринадесет годишен опит съм преживяла и направила прекалено много неща, за да покажа недоволство. Не отричам, че искам да направя още много ли много, но дори и така, не намирам причина да не съм удовлетворена.
През живота си съм преминала през разглезения начин на живот, през обикновената страна на обществото, being a retard, just like the others, радвайки се на просташката чалга, искайки бързо да порасна. След това се преместих да уча в града, минах през подигравките, самотата и депресията. Преживях дори и бедност и въпреки че почти загубих самочувствието, желанието за живот и себе си, отворих нова страница в живота си. Но съм доволна от това, което се случи. След този разказ, хората биха си казали „защо по дяволите си задоволена от това?!“ Well, точно това ме накара да постигам сама това, което трябва - мечтите, надеждите, да извървя сама пътя. И така започнах да ценя хората около мен, животните, природата, да ценя и най-малкото камъче в пясъка, но най-важното - научих се да ценя себе си. През годините се опитвах просто да намеря същността си и го направих - смених средата, музиката, начина си на мислене и най-накрая осъзнах коя съм.
За това не само съм доволна от постигнатото, също съм и благодарна от случилото се.
Съжалявам, май лекичко кривнах в дясно от темата. :-)
Хубава вечер.

View more