Знаеш ли..Тази нощ,изминалата..
Тук нямаше Луна. Да,нямаше.
Имаше само звезди,много звезди..
Аз се бях излегнала на земята и ги съзерцавах...
Имаше и падащи звезди. Тази нощ всъщност видях повече падащи звезди,отколкото през целият си живот досега. Пожелавах си всеки път едно и също нещо,толкова много пъти..
На сутринта,когато си легнах си мислех ,както обикновено за целият ми изминал ден,проблемите,действията ми,анализирах.Търсех грешките си,за да знам,че съм ги допуснала,за да знам,да не ги повтарям.Да си извадя поука. Винаги мисля за това,когато си легна.Помага ми да заспя.
След това мислите ми се зареяха и отнесоха.
Започнах да си мисля за същото нещо,което си бях пожелавала малко преди това толкова много пъти. Унесла съм се,заспала съм...
Имах невероятен сън. Беше прекрасен,обаятелен.
Аз не помня сънищата си. Помнех съня си малко след като се събудих,но почти веднага забравих подробностите. Остана ми само как да кажа..Чувството.
Не знам откъде,знам какво съм сънувала,но не мога да си спомня детайлите,разговорите..
При мен винаги е така.
Доволна съм на това,защото обикновено не помня абсолютно нищо.
Иска ми се,обаче да не бях сънувала това,което сънувах,желанието си.
Познавам се и знам,че когато сънувам нещо,което искам,то никога не се случва...
Лек остатък от деня!^^
П.С. Малко се отклоних от темата ,съжалявам.^^