Покрай футболните драми с нашите и с английските фенове и предстоящия мач с Англия,ще ви попитам кои са по-големите расисти-ние или англичаните ?
Не мога да отговоря на въпроса ти - 60, и 7 милиона население съответно под общ знаменател? Но честно, на българин истински расист не помня да съм попадала, докато англичани - нека не почвам...
С англичаните (не британците) имаме повече общо, отколкото предполагаме. Например отношението към "славното минало". И ние, и повечето от тях имаме някакво усещане за упадък - ние се жалваме, че никога отново няма да бъдем на три морета, ударили сме дъното и т.н, те - няма вече Британска империя. Разликата е там, че от историческа гледна точка, когато ние сме били в най-силния си период, те още едва са имали държава, и обратното. Другата очевидна разлика е, че ние не изпитваме чувство за превъзходство над други раси, както някои граждани на Кралството. Разбира се, сега нещата изглеждат много различно в сравнение с 19 век или 70-те години на 20-ти, но тези проблеми изобщо не са забравена тема. Ние, от своя страна, имаме минимален контакт с представители на други раси и нашият "расизъм" е по-скоро предубеденост от онова, което сме чували за родните им места, отколкото следствие на многовековна колониална опресия.
Много хора на Острова открито не харесват, че чужденци от която и да е раса живеят в страната им (макар че само в образователната им система наливаме колосални суми, изпращайки децата си да учат често ирелевантни специалности, чиито имена и студентите не могат да запомнят). Но и ги разбирам, честно казано - от разпада на империята, Великобритания "се радва" на огромни мигрантски вълни, които не са одобрени от цялото население, но в началото подкрепяни от управляващите заради окаяното състояние, в което се намира държавата след войната. Нека да кажем, че втората половина на 20 век е смутно време в историята им и само тези няколко десетилетия са видяли повече расизъм, отколкото цялата българска история.
* Във футбола, в английския национален, за разлика от френския, цветнокожите не са натурализирани, а са второ-трето поколение потомци на мигранти. *
С англичаните (не британците) имаме повече общо, отколкото предполагаме. Например отношението към "славното минало". И ние, и повечето от тях имаме някакво усещане за упадък - ние се жалваме, че никога отново няма да бъдем на три морета, ударили сме дъното и т.н, те - няма вече Британска империя. Разликата е там, че от историческа гледна точка, когато ние сме били в най-силния си период, те още едва са имали държава, и обратното. Другата очевидна разлика е, че ние не изпитваме чувство за превъзходство над други раси, както някои граждани на Кралството. Разбира се, сега нещата изглеждат много различно в сравнение с 19 век или 70-те години на 20-ти, но тези проблеми изобщо не са забравена тема. Ние, от своя страна, имаме минимален контакт с представители на други раси и нашият "расизъм" е по-скоро предубеденост от онова, което сме чували за родните им места, отколкото следствие на многовековна колониална опресия.
Много хора на Острова открито не харесват, че чужденци от която и да е раса живеят в страната им (макар че само в образователната им система наливаме колосални суми, изпращайки децата си да учат често ирелевантни специалности, чиито имена и студентите не могат да запомнят). Но и ги разбирам, честно казано - от разпада на империята, Великобритания "се радва" на огромни мигрантски вълни, които не са одобрени от цялото население, но в началото подкрепяни от управляващите заради окаяното състояние, в което се намира държавата след войната. Нека да кажем, че втората половина на 20 век е смутно време в историята им и само тези няколко десетилетия са видяли повече расизъм, отколкото цялата българска история.
* Във футбола, в английския национален, за разлика от френския, цветнокожите не са натурализирани, а са второ-трето поколение потомци на мигранти. *
