В София за дълги разстояния метрото е по-бързо и удобно от автомобила, особено в пиковите часове, стига да нямаш клаустрофобия. Неслучайно близостта на жилището до метростанция е топ критерий за определяне на наемна/продажна цена.Аз предпочитам трамваите и тролеите поради сантиментални причини.Рейс и автобус се използват разговорно като синоними, макар и значението на рейс действително да е друго.
Марките са голяма заблуда, единствената причина да се оглеждам за определен бранд, когато пазарувам, е, че съм имала добри попадения преди и залагам на сигурното.Иначе не знам защо "евтино" се счита за синоним на некачествено. Имала съм обувки за 30-40 лв., които са издържали по-дълго от Converse за 100+.*
Ако мисленето е такова, никога няма да ти достига нещо, независимо колко се стараеш и се променяш.Правилният човек ще те хареса всякак, защото ще вижда теб като цялост, а не само тялото ти, лицето ти или чувството ти за хумор.
Ако се наложи някога да избираш дрехи, аксесоари и обувки ( от събрани по няколко вида в помещение) за половинката, ще уцелиш ли нейния/неговия стил, вкус? Обръщаш ли внимание или не те интересува какво носи?
Смятам, че ще уцеля. Даже немалка част от дрехите в гардероба му са избирани от мен или с мое одобрение. Единствено размерите може би ще са малък проблем.
Ако вашите проблеми не касаят другите защо трябва да ги интересува за живота ви, та дори и да си го съсипвате?(Само пример е това) Нали това си е вашият живот, трябва ли винаги да има критики, обиди, сравнения, дори и те да са прави? В такива ситуации как трябва да се постъпи и от двете страни?
Реално почти всичките ни проблеми касаят други хора, най-малкото защото не живеем в капсула, имаме отношения, съжителстваме, комуникираме с различни хора всеки ден.Така че в повечето случаи това за мен са оправдания. Проблемите ни, искаме или не, могат да влияят на други хора.
Дори сестра ти ти е "брат".Не можеш да кажеш, че си от този град, освен ако предците ти не са се заселили там по римско време.Оценяваш градския транспорт в момента, в който ти се наложи да ползваш такъв в друг град.Всички мразят този град и въпреки това живеят или искат да живеят в него.Когато отидеш в друг град, обръщаш особено внимание на тротоарите и ги сравняваш с тези в квартала ти или в центъра.По някаква необяснима причина самочувствието ти се гради от павета с нестандартен цвят.
Здравейте.. как преодолявате раздяла, като кажем,че човека отсреща е бил толкова добър,мил и раздаващ,но си се държала с него зле.. и сега съжаляваш много .... имам чувството,че винаги ,ще чакам него да се върне пак да съм с тази душа... просто е толкова ... ужасно.
Ако искаш да не повтаряш същите грешки занапред, помисли какво не е наред и какво те е провокирало да се държиш така. Било то проблеми със самочувствието, страх от изоставяне и т.н. Работи върху проблемите и източника им.Относно втората част от изявлениено ти - нормално е, след раздяла почти всеки човек се чувства по този начин. Нужно е да си промениш нагласата - в реалност бившият ти нито е най-добрият, нито е последният човек на света. Знам, че мисленето в такъв момент е праволинейно, но да тъпчеш на едно място, като го чакаш да се върне, не е добър вариант.