Какво те кара да плачеш?
idk пред нервен срив съм, имам чувството, че нищо не е наред.
Не знам, просто не съм била в толкова лошо настроение от месеци да не кажа и година, по това време винаги ми става нещо, от сроковете ли е или по-скоро това, че не мога да се наям като хората, да спя нормално, нямам представа.
Но няма да лъжа, ако кажа, че ми се иска да убия някого в момента и наистина се чудя кой да обвиня за състоянието си, не, никой не е виновен просто обстоятелствата прекалено много ми се насъбра, живота ми е наопаки. Постоянно ми говорят как трябва да се променя, да правя повече компромиси, но аз не искам, по дяволите Скорпион съм все пак. Някак всичко ми е толкова объркано, сякаш "най-хубавите" ми години ще отидат на вятъра, ще минат без да съм направила нищо. Никога обаче не съм се чувствала толкова празна, все едно сърцето ми е изтръгнато и на негово място е сложен камък, някак хем ми е гадно, хем пък се чувствам освободена от всичко. Например колко неща ми се случиха, които наистина не пожелавам на никой, но не съм плакала нито веднъж, а например ако гледам или чета нещо тъжно, просто не мога да спра да плача, с две думи, когато има наистина за какво да плача, аз не плача, а когато няма, аз плача, така че никаква представа.
Дано се оправя по-бързо, знам, че ще се оправя, винаги се оправям.
Не знам, защо, но ми олекна като го написах това, боже ???
Не знам, просто не съм била в толкова лошо настроение от месеци да не кажа и година, по това време винаги ми става нещо, от сроковете ли е или по-скоро това, че не мога да се наям като хората, да спя нормално, нямам представа.
Но няма да лъжа, ако кажа, че ми се иска да убия някого в момента и наистина се чудя кой да обвиня за състоянието си, не, никой не е виновен просто обстоятелствата прекалено много ми се насъбра, живота ми е наопаки. Постоянно ми говорят как трябва да се променя, да правя повече компромиси, но аз не искам, по дяволите Скорпион съм все пак. Някак всичко ми е толкова объркано, сякаш "най-хубавите" ми години ще отидат на вятъра, ще минат без да съм направила нищо. Никога обаче не съм се чувствала толкова празна, все едно сърцето ми е изтръгнато и на негово място е сложен камък, някак хем ми е гадно, хем пък се чувствам освободена от всичко. Например колко неща ми се случиха, които наистина не пожелавам на никой, но не съм плакала нито веднъж, а например ако гледам или чета нещо тъжно, просто не мога да спра да плача, с две думи, когато има наистина за какво да плача, аз не плача, а когато няма, аз плача, така че никаква представа.
Дано се оправя по-бързо, знам, че ще се оправя, винаги се оправям.
Не знам, защо, но ми олекна като го написах това, боже ???
