@christinaborisova7

Christina

Ask @christinaborisova7

Sort by:

LatestTop

Previous

Тече ли ти лига докато спиш? Смяташ ли го за отблъскващо?

Спя с отворена уста, ужасно е, но пък не мога да направя нищо, освен да си държа пакет салфетки до леглото. Не го намирам за отблъсквашо у другите, стига да не тръгнат да плюнчат мен.

Ако трябва да изберете само едното, кое бихте избрали - любов или приятелство (като няма гаранция за нито едното, че ще продължи вечно)? Защо?

DiamondQueen29’s Profile PhotoDiamond Queen ♡
Защо трябвя да избирам? Нима любовта не включвя в себе си приятелство?

Related users

Кое е по-гадно-да знаеш,че си втора цигулка и да го приемеш или да си мислиш,че си първа ,а да не е така ?

TheFlower92’s Profile PhotoNo sense !
Ако си мислиш, че си първа цигулка, но всъщност не си, в някакъв момент ще го осъзнаеш и съответно ще разбереш, че тези взаимоотношения са безполезни. След време ще продължиш напред, като вече си си научил урока. В най-добрия случай. Можеш и да преглътнеш разочарованието и да потъпчеш достойнството. Което води до другия вариант, а той пък говори за тотална липса на самоуважение. Особено във връзка, тази роля изобщо не трябва да е опция - загубено време, нездравословни взаимоотношения...мислиш си, че си щастлив, но през повечето време се чувстваш пренебрегнат, недостоен и(ли) използван. Ама разбира се, че си готов да понесеш всичко това заради няколкото мига заблуда и летене в облацете...

Мислите ли, че човек, който няма опит в дадена област, може въпреки това да разбира от нея? Тоест, да знае добре теорията, но да няма практика. А би ли могъл да е конкурентоспособен на друг, който има опит? Защо?

DiamondQueen29’s Profile PhotoDiamond Queen ♡
Може да му идва отръки или да схваща бързо без дългогодишна практика. Но тези хора започват обикновено от практиката, а теорията може и да не я усвоят сякаш са минали курс, но това да не им пречи да си вършат работата прецизно. Има го и точно обратното - хора с отлични теоретични знания, на които обаче дори и вековна практика не би им помогнала да овладеят дадена професия до съвършенство.
Голямо противоречие относно конкурентоспособността в пазара на труда - хем се търсят млади кадри, хем големият опит е предпочитан... Мисля, че всеки трябва да има поне един шанс да покаже на какво е способен, пък и нали трябва да се започне отнякъде.

Кой е любимият ви жанр книги? Любима книга?

Ioniiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii’s Profile Photo•Йоанна••
Избягвам да класифицирам книгите по жанрове, даже изобщо не го правя. Може би за мен има две (или три) тематики в книги, които разграничавам като жанрове - фантастика и фентъзи. Но отново, не считам много от (анти)утопиите за фантастика, нито детските приказки за фентъзи, така че жанрът си остава много недефиниран в литературата. На тематична основа са и повечето уж определени жанрове (любовен роман, криминален роман, приключенски роман). Повечето книги, които съм чела, също не мога да определя като жанр конкретно - литературно направление, може би реализъм, но това не е жанр...в никакъв случай. Всъщност се сещам, че в училище на мястото за жанр винаги пишехме, ако е стихотворение - ода, елегия, балада, ако е проза - разказ, повест, роман и т.н. Но това буквално звучи като:
"Кой ти е любимият жанр книги?"
"Любимият ми жанр книги е...ами книги." ...
Може би в киното жанровете са по-ясни, най-ясни са в музиката (освен електронната). И винаги съм се питала защо е така... Смисъл лесно можем да различим метъл от класическа музика например (сигурно има crossover-и и тук, но все пак и за тях вероятно има жанрово наименование), но пък не всеки роман с любовна история като сюжетна линия е любовен такъв. Какъв е тогава???
Любими книги - имам топ 10 или 12 няколко отговора преди този. Иначе, сега чета "Приключения в два свята" от Арчибалд Кронин, която се води автобиографична. Не е първата негова книга, която чета, и много харесвам стила му на писане, и честно казано харесвам книги с Аз-повествование (7 от 12 любими са с такова, сега го осъзнах). Но малко да си почина от творчеството на Джон Стайнбек, за когото май само аз мисля, че суперлативите са прекалени. Неговите книги, които съм чела, са добри, но...нищо завладяващо, нито разтърсващо, както пък ги описват много хора. Въпрос на вкус де.

View more

+1 answer Read more

Кои са най-дългите 5 минути в живота ви?

theskrippy’s Profile PhotoMakev
Знам кои са/бяха най-дългите 40 - всеки час по физика или математика. За щастие тия времена минаха.
5-те минути, в които ти се налага да чакаш някакъв транспорт в снежна зимна вечер на -10°C.
5-те минути преди да те извикат за изпит. Спомням си на изпита през април точно тогава реших да отида до тоалетната и нарочно се опитвах да се забавя и да спестя време, за да ми се проясни мисълта.
Или всички минути, в които съм чакала пред кабинета на личната ми лекарка.

Кого уважавате ?

TheFlower92’s Profile PhotoNo sense !
Почти сигурна съм, че към всеки изпитвам поне изначално уважение. Не познавам човек, който е изгубил уважението ми съвсем, а непознатите - всъщност тях ми е най-лесно да уважавам.

На коя тема можете да говорите с часове?

Ioniiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii’s Profile Photo•Йоанна••
До голяма степен зависи от събеседника ми.
Аз например много често прескачам от тема в тема, повечето ми събеседници също го правят, което пречи на развиването на темата в дълбочина. Освен това има хора с добри комуникационни умения, на които не им пречи това, че с отсрещния имат различни мнения/интереси, а приемат този факт като възможност те самите да разширят кръгозора си.
Мисля, че дори и да има тема, която да ме кара да се чувствам напълно в свои води, това не би имало значение, ако събеседникът ми не проявява и грам любопитство към нея. Любопитство не означава интерес все още - например аз не се интересувам от архитектура, нямам навик да проучвам темата, но мога да слушам някой да говори за това и ако привлече вниманието ми, впоследствие да се заинтересувам дори.

Какво ви минава през главата,когато решите и пишете на някого първи ?

TheFlower92’s Profile PhotoNo sense !
Аз...да пиша първа? Това трябва да е ситуация на живот и смърт... :д
Дори на родителите и най-близките си приятели и роднини почти не пиша първа. Да съм напълно честна, много-много не харесвам чатенето и го правя с желание само с няколкото ми познати от мрежата отвреме-навреме. Да, и на тях не пища първа.
Винаги ме е страх да не досаждам. Винаги. Тъй като знам, че всеки си има живот извън интернет пространството, където му се случват хубави и не толкова хубави неща, не всеки е в настроение винаги, знам го от личен опит, и не всеки път, в който зелената лампичка свети, човек е в кондиция за ползотворна комуникация особено с неблизки хора. Отново го казвам от личен опит.

Бихте ли дали определена сума пари на половинката си, ако знаете обаче, че тя/той не може да ви ги върне в близкия месец?

Ioniiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii’s Profile Photo•Йоанна••
Да, разбира се.
Стига да имам тези пари и да съм сигурна в това къде ще ги вложи. На всеки може да му се случи да попадне в затруднено положение. Днес ще е той, утре може да съм и аз.
Не държа да ми връщат парите, освен ако не ми обещаят, че ще го направят в определен срок. Ако ми каже, че ще ми върне парите, когато може, окей, няма проблем, но ако ми каже, че ще ги върне след два месеца примерно, държа да си спази обещанието. Иначе защо ще дава обещание изобщо?

Каква е разликата между поверие и суеверие?

DiamondQueen29’s Profile PhotoDiamond Queen ♡
До голяма степен са синоними.
Поверието е базирано на някаква история (легенда) за закономерност между едно нещо/действие и друго нещо/действие. Например "ако пиеш от еде-коя си чешма по изгрев слънце, ще се случи/очаква те еди-какво си"
Суеверията са същото + вярата в поверията и използването на предпазни методи.

Какво щеше да стане ако човекът ,на когото сте споделяли или споделяте най-много ,никога не се появи ? Какъв щеше да бъде живота ви тогава ?

TheFlower92’s Profile PhotoNo sense !
Изобщо...нямаше да съм родена.

Коя/кои са ви любимите книги , защо точно нея/тях сте избрали сред всички останали, които сте прочели?

Списъкът вероятно ще се променя. Искаш и обосновка, постарах се...
В сравнително произволен ред:
• "Цялото кралско войнство" - Робърт Пен Уорън. Трябва да намеря време да я препрочета...
• "На западния фронт нищо ново" - Е.М.Ремарк. Колебая се между нея и "Време да се живее и време да е мре". Първата съм чела два пъти и бих потретила, докато за другата не бих се престрашила. Равностойни според мен.
• "Кметът на Кастърбридж" - Томас Харди. Адмирации за удивителните природни картини! Стилът на писане е много приятен, прави така, че уж еднообразните английски пейзажи да превземат съзнанието ти. Рядко съм се потапяла до такава степен в атмосферата.
• "Чевенгур" - Андрей Платонов. Най-добрата (анти)утопия за мен. Ако беше по-популярна, нямаше да се вдига толкова шум около "Фермата на животните" например.
• "Фабиан" - Ерих Кестнер. На моменти се чудиш дали наистина действието се развива в междувоенна Германия, или в наши дни. И по чувство за хумор не отстъпва на другите му книги.
• "Отбой в полунощ" - Уилям Уортън. Ето я любимата ми военна тематика. Много обичам историята. Бих я подарила на някого за Коледа...а по принцип не правя подаръци.
• "Герой на нашето време" - М. Лермонтов. Този човек може би е по-известен с поезията си, но романът му беше едва ли не почти първият ми сериозен досег с Литературата.
• "Приключенията на храбрия войник Швейк през Световната война" - Ярослав Хашек. Всъщност точно дългото заглавие ме подтикна да прочета тази доста обемиста книга. И недовършена на всичкото отгоре.. Това е най-добрата целенасочено хумористична книга, която съм чела. Обожавам я!
• "Мартин Идън" - Джек Лондон. Е, това е книга, прочетена на "един дъх"..
• "По пътя" - Джак Керуак. Прочетох я от втори опит, не проумявам защо я бях зарязала преди. Все се каня да прегледам списъка с джаз-музиканти,който си бях направила докато я четях.
• "Вертеп" - Емил Зола. Описва нравствената деградация на човека сякаш разказва приказка. Ужасяващо! Някои сцени още присъстват в кошмарите ми.

View more

Какво ви е мнението за пластичните операции? Нужно ли е да съдим даден човек, ако не ни допада пластичната интервенция, която си е направил (както е случаят с Преслава, например)?

DiamondQueen29’s Profile PhotoDiamond Queen ♡
Не ги разбирам, освен ако не са направени след претърпян инцидент, тоест са били наложителни. Но и не съдя хората, които са ползвали услугите на пластичната хирургия, и не се интересувам от живота на повечето, включително и на известните, до такава степен, че да ги упреквам за изборите, които са направили.
Има някои лошо направени операции обаче, след които се чудиш как човекът може да се харесва дори повече от преди, както разправя наляво и надясно. Не мисля, че в повечето случаи думите им са искрени. Едва ли не "Чувствам се много добре с новите си устни - нищо че едвам говоря и устата ми наподобява маймунско дупе. Но въпреки всичко съм много доволна, че отстраних и този мой комплекс!"

Мислите ли, че животът на един човек е по-ценен от живота на едно куче? Моля аргументирайте отговора си.

TheFlower92’s Profile PhotoNo sense !
Не мисля, че имаме основание да квалифицираме животът така.
Мога да убия хлебарка или комар или муха с лека ръка, но всичко от мишка до човек не бих пипнала и с пръст освен при самоотбрана, тоест не преднамерено.
Има хора/животни, които са ни по-ценни от другите хора/животни, защото са ни близке или се грижим за тях. Между животно и човек, особено близък, винаги бих избрала човека, макар че с животни се разбирам по-добре. Но ние повече тъгуваме за животните, отколкото те едно за друго. Това е и една от основните разлики между нас и тях.
Не мога да дам конкретен отговор.

Преди малко слушах "Чао,Фелиша" и един ред ми направи впечатление. Съучастник ли сте на страха си ?

TheFlower92’s Profile PhotoNo sense !
Страха от какво?
На някои страхове съм пръв помощник, срещу други усилено се боря. Като този от височини например.

Как е възможно моралът ви да спи и в един момент да се събуди ? Не трябва ли винаги да е буден ?

TheFlower92’s Profile PhotoNo sense !
Моралът не спи. За разлика от принципите, моралът не е "наш", а ние само избираме дали, къде и кога да се придържаме към него.

Have you seen the movie La La Land?

Мразя, ама наистина МРАЗЯ да ходя на кино, но тогава (когато беше нов филмът) някак успяха да ме замъкнат. Не помня много-много за какво ставаше въпрос, но пък помня, че от "тълпата" от трима души, в която бях, само на мен ми хареса горе-долу. Не беше чак толкова зле като за малко блудкава история. Може би, ако не го бях гледала на кино, нямаше да се сетя кой е изобщо.

Как щеше да изглежда нашето общество ако бяхме на принципа "всеки да мисли за общото благо",вместо "всеки за себе си" ?

TheFlower92’s Profile PhotoNo sense !
Утопия...утопия. Някак си човечеството успява да поддържа някакъв баланс между двете, къде с лек превес на индивидуализма, къде - на утилитаризма. Но никога не е само едното, за щастие. "Всеки сам за себе си" ще е своеобразно безкрайно бойно поле, а обратното - стагнация и екзистенциална тъга. Отделно, цитирам по спомен - "...когато хората не работат, у тях се появява излишен ум, а той е по-лош и от глупостта.".
Може би щяхме да се храним от слънцето, да работим през строго определено време само за доброто на другите, ще разрушаваме имуществото си, за да не потиска то други, които нямат или имат по-малко. "Работа" ще е забранена дума, освен ако не се върши за другите - така няма да възникват предпоставки за неравенство - ниви, лозя - ха, да не сме луди, това е собственост! Дори умът ще е заклеймяван като "някакъв вид имущество, което ще потиска глупците и неуките".
От друга страна, приятелството и другарството ще са големи плюсове. Поне това го казвам без капка ирония. На простодушния човек много не му трябва.
За "излишните" или тези, които не са съгласни, ще се организира Второ пришествие. Ето ти го края на времето...на историята. Светът, какъвто го познаваме, ще свърши. Ако "слънцето никога не залязва", какво значение ще има времето?

View more

Днес се навършват 77 години от смъртта на Никола Вапцаров. Сподели любимото си негово стихотворение, ако разбира се има такова.

Меко казано обожавам поезията на Вапцаров, но не ми се водят повече полемики относно политически убеждения и затова съм предпазлива при споделянето на каквото и да е от неговото творчество.
Едно от любимите ми стихотворения е "Писмо" ("Ти помниш ли..." - тъй като не е единственото с това заглавие). Ако някой се интересува, е свободен да го прочете. Мога да препоръчам и още. Всичко от цикъла "Песни за една страна" ми е много на сърце също.
Факт е обаче, че не съм голям почитател на "Песен за човека". Не защото не ми харесва като цяло, напротив, но грешното му тълкуване от масовия читател ме изкарва извън релси. Ако всеки, споделил го във фейсбук, можеше да проумее "какво е искал да каже авторът", поне 3/4 от хората щяха засрамени да си изтрият постовете и щяха да се правят подписки за премахването на Вапцаров изобщо от учебната програма.

View more

Next

Language: English