Интересен дали е.
Гледах филмче. И все още в главата ми кънти мисълта колко кризисни емоции имаме повечето хора. До такава степен, че нервите ни да не стигат, крещим, ядосваме се, предаваме се. Приемаме нещата като нещо тежко и страшно, изпадайки в невероятна паника, без да се замисляме как се излиза от ситуацията. Животът не е толкова страшен, колкото го виждаме и не е толкова сложен, колкото го правим.
Дом на киното, 06.11.17г. ; "Перфектни непознати"
Не виждам нищо лошо и в двете. Изключително полезно е да грешиш, защото помага много на израстването ти. Какво по-добро от това да се осъзнаваме все повече и повече, докато някога в близкото далечно бъдеще не стигнем до съвършенството? Стълба след стълба, "грях" след "грях", смятам, че няма грешни неща. Всяко нещо има логично обяснение... някъде
Бих желала, но, уви, страшно неактивна съм. Въпреки това, желая да, ако има и други такива, да заповядат.
Сякаш цялото ми съществуване се занимава с това.
Дали, ако всичко ни беше пред очите, смъртта щеше да ни е толкова непонятна? Дали щяхме да сме толкова праволинейно мислещи, незнаещи от къде идваме и защо, по дяволите, сме тук? А защо сме тук? Самото отсъствие на отговорите казва, че има нещо, което не виждаме и до което очевидно не можем да стигнем. Но пък силата на мисълта.. можем да постигнем много, стига в началото да сме проектирани, че знаем, че е възможно. Всичко е в това, което ни се казва и в това, в което вярваме.
А дали си струва да се замислим защо, например, дърветата носят такава форма, животните или чисто нещата защо, о защо, изглеждат така?
Всичко би прозвучало налудничево, не е за всеки, но пък.. защо да не е?
Намиг
/да включа ли нещо вдъхновяващо, което все още не съм завършила, но I promise скоро ще?: Ян ван Хелсинг с "Децата на новото хилядолетие"/
View more
Защото фокусът ни не пада върху сега. Живее в бъдещето, в тежките случаи се връща в миналото.
Сега, сега, сега...
No one is taken, honey.
Хората не са притежание. Уважаеми, замислете се над това изречение.
Ей, като казвам, че пък има нещо свързано на тази вселена, че пък има причина това и това да е така и така... има.
Ето ме завърнала се след дълга почивка в този сайт и приятно изненадана от случващото се. Силно се съмнявам, че ще има и 50% от преди следящите ме тук, които ме следят и сега, но ЕЙЙЙ трябва да го споделя наистина.
Днес си пътувах в автобуса абсолютно на дежавю (всеки ден) и кой да видя се качи от първата врата. Дамата с блуждаещия поглед и говореща за Господ. Наистина ми стана приятно. 9 месеца почивка от аск и от нея. Почти завърших отговорите си с разказче за първата ни среща с нея и ето втората ни е със завръщането ми тук.
"Бог да пази България!" беше единственото, което я чух да казва този път. Слезе набързо, оставяйки зад себе си група от трима-четирима коментиращи я.
Остави в мен едно толкова носталгично чувство. Усмихна ме, бе брейй. Очевидно, че си е запазила място в съзнанието ми. Женица интересна.
View more
Поддържат надеждата. Засилват любопитството. Усмихват духа.
Фантастика от същества, цветове и форми, нежна и недостижима. Съществуваща някъде, някога, в нечия изморена от ежедневието душа.
.
мечта
Здравей, Слънчево!
Мога да стрелям с отговора, че не е нужно да го правим. Защо да му помагаш, ако не е искал помощта ти? Кому е нужно? Не казвам, че не трябва да помагаме, и че не трябва да имаме желанието да го правим, но и не трябва да се превръщаме в свенливо рибоче, което плува насам натам, и помага на всеки, превръщайки се в ангел единствено в своите собствени очи.
Хората са всякакви. Толкова дълбоки, тъжно прикрити. Не можем да знаем от какво се нуждае всеки, не можем да дадем всичко на всички.
Отиди. Попитай. Получи желаното да...
.
тогава . .
спринтирай
Ей сега си казах, че отговарям на първия въпрос, който се падне, и БОЖЕ, това е той, неповторим.
Трудност е трудност, няма спор, е трудно беше. Защото трудност е да държиш в себе си, но трудност е да го изкараш, та лесно е да бъдеш друг. Но трудно е да го поддържаш и трудно е да го живееш, трудно е да го издишваш... всеки ден. Това било историята на едно тийнейджърско писание, един сайт и едно съвсем неопределено звание.
пък и аск бил вече зелен
Благодаря, това е от мен.
Единствено както е сега.
Преди мълчах, сега говоря. Преди стоях, сега действам. Преди премислях, сега разсъждавам. Преди завиждах, сега се наслаждавам. Преди беше 'вероятно', сега е 'в действителност'.
Първоначално започнах да се питам: какво стана, промених ли се? Не. Не е това въпросът. После се запитах: защо позволих да се появи това 'преди'. И знаеш ли? Имам отговор: за да разбера как да стигна до 'сега'.
Единствено както е сега. Единствено това.
