@just2meh

phosphene

Ask @just2meh

Sort by:

LatestTop

Кой е по-грешен - който греши или който е създал греха? Защо?

Не виждам нищо лошо и в двете. Изключително полезно е да грешиш, защото помага много на израстването ти. Какво по-добро от това да се осъзнаваме все повече и повече, докато някога в близкото далечно бъдеще не стигнем до съвършенството? Стълба след стълба, "грях" след "грях", смятам, че няма грешни неща. Всяко нещо има логично обяснение... някъде

Добър вечер ♡ Имал ли си чувството, че света не е точно такъв, какъвто ни го показват ? Смятат, че всичко е пред очите ни, но дали е ? Спокойна нощ ☆

vikitto0o0’s Profile PhotoVictoria☆
Сякаш цялото ми съществуване се занимава с това.
Дали, ако всичко ни беше пред очите, смъртта щеше да ни е толкова непонятна? Дали щяхме да сме толкова праволинейно мислещи, незнаещи от къде идваме и защо, по дяволите, сме тук? А защо сме тук? Самото отсъствие на отговорите казва, че има нещо, което не виждаме и до което очевидно не можем да стигнем. Но пък силата на мисълта.. можем да постигнем много, стига в началото да сме проектирани, че знаем, че е възможно. Всичко е в това, което ни се казва и в това, в което вярваме.
А дали си струва да се замислим защо, например, дърветата носят такава форма, животните или чисто нещата защо, о защо, изглеждат така?
Всичко би прозвучало налудничево, не е за всеки, но пък.. защо да не е?
Намиг
/да включа ли нещо вдъхновяващо, което все още не съм завършила, но I promise скоро ще?: Ян ван Хелсинг с "Децата на новото хилядолетие"/

View more

Related users

Кп

Ей, като казвам, че пък има нещо свързано на тази вселена, че пък има причина това и това да е така и така... има.
Ето ме завърнала се след дълга почивка в този сайт и приятно изненадана от случващото се. Силно се съмнявам, че ще има и 50% от преди следящите ме тук, които ме следят и сега, но ЕЙЙЙ трябва да го споделя наистина.
Днес си пътувах в автобуса абсолютно на дежавю (всеки ден) и кой да видя се качи от първата врата. Дамата с блуждаещия поглед и говореща за Господ. Наистина ми стана приятно. 9 месеца почивка от аск и от нея. Почти завърших отговорите си с разказче за първата ни среща с нея и ето втората ни е със завръщането ми тук.
"Бог да пази България!" беше единственото, което я чух да казва този път. Слезе набързо, оставяйки зад себе си група от трима-четирима коментиращи я.
Остави в мен едно толкова носталгично чувство. Усмихна ме, бе брейй. Очевидно, че си е запазила място в съзнанието ми. Женица интересна.

View more

Здрасти ^^ Какъв интересен факт научи наскоро ? Любопиството е направило човека толкова велик. Лека вечер ♡

vikitto0o0’s Profile PhotoVictoria☆
Интересен дали е.
Гледах филмче. И все още в главата ми кънти мисълта колко кризисни емоции имаме повечето хора. До такава степен, че нервите ни да не стигат, крещим, ядосваме се, предаваме се. Приемаме нещата като нещо тежко и страшно, изпадайки в невероятна паника, без да се замисляме как се излиза от ситуацията. Животът не е толкова страшен, колкото го виждаме и не е толкова сложен, колкото го правим.
Дом на киното, 06.11.17г. ; "Перфектни непознати"

За какво служат неосъществимите мечти?

Поддържат надеждата. Засилват любопитството. Усмихват духа.
Фантастика от същества, цветове и форми, нежна и недостижима. Съществуваща някъде, някога, в нечия изморена от ежедневието душа.
.
мечта

Добре дошла отново! ^^ Как да помогнем на някого без той да разбира, че му помагаме?

HelinVelieva’s Profile Photoneptune
Здравей, Слънчево!
Мога да стрелям с отговора, че не е нужно да го правим. Защо да му помагаш, ако не е искал помощта ти? Кому е нужно? Не казвам, че не трябва да помагаме, и че не трябва да имаме желанието да го правим, но и не трябва да се превръщаме в свенливо рибоче, което плува насам натам, и помага на всеки, превръщайки се в ангел единствено в своите собствени очи.
Хората са всякакви. Толкова дълбоки, тъжно прикрити. Не можем да знаем от какво се нуждае всеки, не можем да дадем всичко на всички.
Отиди. Попитай. Получи желаното да...
.
тогава . .
спринтирай

Каква е една трудност да си тинейджър(ка)?

Ей сега си казах, че отговарям на първия въпрос, който се падне, и БОЖЕ, това е той, неповторим.
Трудност е трудност, няма спор, е трудно беше. Защото трудност е да държиш в себе си, но трудност е да го изкараш, та лесно е да бъдеш друг. Но трудно е да го поддържаш и трудно е да го живееш, трудно е да го издишваш... всеки ден. Това било историята на едно тийнейджърско писание, един сайт и едно съвсем неопределено звание.
пък и аск бил вече зелен
Благодаря, това е от мен.

Какво искаш да е, както преди?

Единствено както е сега.
Преди мълчах, сега говоря. Преди стоях, сега действам. Преди премислях, сега разсъждавам. Преди завиждах, сега се наслаждавам. Преди беше 'вероятно', сега е 'в действителност'.
Първоначално започнах да се питам: какво стана, промених ли се? Не. Не е това въпросът. После се запитах: защо позволих да се появи това 'преди'. И знаеш ли? Имам отговор: за да разбера как да стигна до 'сега'.
Единствено както е сега. Единствено това.

Добре дошла отново!

stoned_cat1’s Profile Photo*sth deep*
Благодаря, благодаря!
(позволи ми да добавя това съвсем неуместно. днес попаднах на него и ме хванаха спомени. толкова красив филм. тя, тя, тя ...)

Това ли стана?

Всичко започна с едно коренно Съпротивление.
Следващото беше едно 'шедьовърско' изявление.
Фрустрация...
ах, пълна демонстрация.
Как да не минем без вечните ми разсъждения за света,
през сънищата ми и книгата, която чета.
Завладяващ цитат от произволна страница,
рисунка с линия без граница ..
Симс, прически и маникюр,
и велико преживяване (като да се спънеш на бордюр).
Дългата история за 'скучнотата',
през жената, в плен на самотата.
Въпрос с въпрос,
и усмивка на албинос.
Великото 'вероятно',
и страхът .. толкова ми е непонятно!
Лана и обърнатата ми усмивка.
Това беше краят. Време е за почивка ....
.
Ходех из клавиатурата, създавах произведения на обърканата си персона.
Мислех, че нещата са добре и че се чувствам удовлетворена.
(имах се за одухотворена)
...
После.
Мисли и обърканост ме връхлетяха.
Чудех се..
дали
.
Обърнах се, но не видях .. дали .. но как? всичко беше както трябва?
спрях, засрамена от себе си.
..
Отказах се. Отказах се от тях, отказах се от него.
Дали беше за сметка на великото ми его?
...
Мина време, мина месец, после два.
Мина всичко. (мина ли наистина?)
Сега? Тук съм. Но къде?
.
Знам, че е някъде.
Някъде, където е и никъде.
Чета всичко произведено, което някога наричах разказ или чувство.
. виждам себе си. виждам се!
едно объркано човече,
което шепне горделиво: звучи красиво, звучи красиво!

View more

Кога обичта към самия теб прераства в самовлюбеност?

Наистина не знам. В интернет четох, че един от признаците да си самовлюбен, е да не изкарваш емоциите си на показ. А мен никак не ме бива в това. Никак. Постоянно слушам колко съм прикрита. Или че изглеждам депресирана. Преди месец-два едно момиче ми сподели, че за първи път ме е видяло да се усмихвам, а се познаваме от сигурно година. Макар, че единственият ни контакт е в коридорите на мястото, което посещавам всеки ден от понеделник до петък. Често ме питат и какво ми има, дали е станало нещо. Причината е че, когато съм сериозна, краищата на усмивката ми ми падат. Освен това преди време ме пресрещна друга девойка с думите "Добре, извинявай че така ти влизам в личното пространство, но щом те подмина ми изглеждаш страшно депресирана. Депресирана ли си?".
Не, не съм. За това, ако ме видиш някъде, вероятно ще си помислиш, че имам някакъв психически срив. Нямам. Не, нямам. Това е просто лицето ми. Усмивката ми. Защото е на обратно. По рождение.

View more

https://www.youtube.com/watch?v=tad4X42XSN8 харесва ли ти такъв стил музика ^ :))

Никак не ми е по вкуса. Но ще те поздравя с нещо, което два дни вече ме следва:
https://www.youtube.com/watch?v=3-NTv0CdFCkjust2meh’s Video 143038114985 3-NTv0CdFCkjust2meh’s Video 143038114985 3-NTv0CdFCk
*to be young and in loveee, aaaah, aaaaaah*

кои песни често си пускаш, когато се чувстваш зле? кои те успокояват и кои те натъжават още повече?

Често съм си мислела как някои хора си пускат това и онова и гадните емоции си отиват. Аз не мога.
Лана тук, Лана там. Слушам я постоянно. Пускам си я и когато съм тъжна и нейният садкор ми повлиява още по-отрицателно, но пък това ми харесва. Когато ме налегне мъка, предпочитам да си я изплача, с Лана или не. Тя просто ми помага да се отърва по-лесно. По-бързо.
След поредното превъртане на Ride или Borno to die (Sad girl, ако искам да проявя още по-голям мазохизъм) и песните, които следват след това (Dark paradise и още нещо), енергията се завръща. С двойна сила.
Позволи ми да ти пробутам един красив цитат:
“We have nothing to lose, nothing to gain, nothing we desired anymore - except to make our lives into a work of art.”
Lana Del Rey
(настръхвам)

▪ Животът е прекалено кратък за...?

sweety_stefani’s Profile PhotoDropOfLove
... да мислиш.
*покланя се* (всъщност имам предвид, че трябва да се действа, защото животът е прекалено кратък, за да мислиш дали за го направиш, защото няма да знаеш какво е било, ако не си го направил, и ако го направиш няма да загубиш нищо и ще се чувстваш удовлетворен, защото . . .)
*премиг, премиг*
*пак се покланя*

Какви качества трябва да притежава даден човек, за да се осмелиш да го допуснеш до себе си?

Трябва да е мил, търпелив, уважаваш, добър, прекрасен, невероятен, фантастичен, трябва да обича дългите разходки (по плажа), да е стилен, любвеобвилен и нека да добавя (за разкош) с чувство за хумор.
Кого заблуждавам. Знаеш ли какво си мисля. Дали ако си съставя списък с качества, няма в един момент да остана леко разочарована? Защото, виж, казвам си, че искам приятелче, което да е умно и забавно (например) и на думи изразявам само тези две качества, обаче с тях идват още куп други, вървящи за ръка с предните (ще е и грижовен, мил или добър, да кажем, защото със своята способност да прави правилни избори, защото е умен, ще разбере какво е правилно да прави). И в моите представи това е умен. Но ако ми се падне някой, който да е умен на думи, а не на дела? Ще говорим много, на различни теми, но може би само той, защото аз не мога да боравя с думи, понеже съм искала да е умен под формата на действия, защото и аз съм добра в това. И главата ми ще започне да бушува. Казвала съм си: Ама той не се оказа такъв, какъвто исках, щом не искам да е умен (а какво по-хубаво от това, той да е умен), тогава какъв искам да е? .. Отчаянието настъпва и не знам какво искам. От себе си. От другите. Бум.
Или накратко това, което искам да притежава даден човек, за да го допусна до себе си е българският език (и с английския се справям, но ми е по-удобно на български). Вече дали ще го приема в сърцето си с отворени обятия, не знам. Бъдещето ще покаже. *намиг*

View more

Как се ражда и умира една душа?

Нека първо вметна, че въпросът -звучи красиво- (както обичам да казвам).
Иначе. Чела съм, че една душа нито се ражда, нито умира. Но, разбира се, моите стрелчески инстинкти ще се задействат и ще потърсят отговора. Със сигурност ще ти кажа, че вярвам, че една душа не умира. Не, че се преражда, а по-скоро в нещо като "Животът е едно от многото изпитания на една душа".
А как се ражда, не знам. Мога само да гадая. Представям си го като красив и величествен процес, който трябва да има причина да се случи.
Освен това има явление, което винаги ме кара да настръхвам. Ще си помислиш 'кой не го', но настръхването ми се проявява под друга форма. Смъртта. Наскоро ми се наложи да чуя за такъв случай и започнах да мисля. Как може нещо толкова страшно (а страшно ли е?) да даде отговорите на всички въпроси? А дава ли ги? Душата на мъртвия получава ли съзнанието, от което ние сме лишени? Съзнанието на мъртвата вселена, или по-скоро съзнанието на непознатата вселена? So many questions.
Мисля да завърша съвсем незавършено, казвайки, че 'Защо?' е една прекрасна дума. Хубавото съчетание от букви. Букви от различни сфери. С прекрасен знак накрая.
Звучи красиво.

View more

Опишете ми един човек. С едно изречение. И нека да е първият, за когото се сетите.

Тя самата се нарича есен, пръска свободата, вятърът я следва, носи в себе си зелено, жълто и кафяво, а сърцето й - от мъки потъмняло.

Кой твой страх приемаш за най - смислен?

NeonGirlInTheDark’s Profile PhotoNeonGirlInTheDark
Не вярвам въобще да имам смислен страх. Страх се асоциира с негативни емоции. Страхът е безпомощност, страхът е е вид извинение да не приемеш това, което животът ти поднася. Страхът е отказът на подсъзнанието. Или на съзнанието?
Знаеш ли, че скоро четох, че повече се страхуват тези, които знаят повече. Освен това дори Фройд, който сам описва страховете, след четиредесетгодишна възраст всеки път е казвал на приятелите си: Нека сега се сбогуваме, защото мога всеки момент да умра и това да е последната ни среща (страх от смъртта).
. . .
Иначе мога гордо да ти кажа, че ме е страх от високо. И единственото смислено нещо, което прави този страх, е да ме предпази от самоубийство. Хвърляйки се.

Кои думи или фрази използваш най-често?

От вчера си го мисля това, ама все не ми идва нищо. Така, че:
Търся отговора, но не го намирам.
Лутам се и не разбирам. ..
Знаеш ли, no more poetry. Не знам. Подозирам обаче, че е 'вероятно'.
Да, вероятно е 'вероятно'.

Какво казва тъжната усмивка ?

Нима тъжната усмивка е усмивка? Какво всъщност означава? Да си усмихнат наопаки?
Не знам какво казва. Вероятно гледа наоколо, чакайки някой да я забележи.
Погледнат ли я, веднага се закрива.
Тайничко мечтае принцът й да дойде. Но такъв не идва.
Чака с месеци, година след година.
И постоянно й нашепват: Обърни я! :(:
(на моменти ме удря на стихове. предавам се)

Каква е скоростта на тъмнината?

Представи си красотата на Тъмнината. Толкова скромна и неподвижна, обгръщаща те в дълбочината на нищото. Толкова успокояваща. Без скорост. Светлината е тази, която набива скоростта, мъчейки се да избута Тъмнината. За да покаже цветните си лъчи, огрявайки всичко и всички. Тя дава поглед на нещата, показва само колко е полезна. Две сестри, напълно противоположни, но еднакво нужни. Защото Светлината ще ти покаже какво става, но Тъмнината ще е тази, която ще те утеши от случващото се.

Next

Language: English