Ask @just2meh
Какво отличава оратора от досадника?
Какво отличава сладкодумието от ненужното бърборене?
Как да се запозная с момиче?
О, мили Боте, до там ли стигна?
Съветвам те първо да отидеш при нея. Преди това вдишай и издишай дълбоко, поне три пъти. Когато стигнеш, я накарай да те погледне в очите. В този момент те съветвам да й зададеш най-жестокия си въпрос, задаван някога. Например какво би направил Батман в петък вечер.
В кърпа ти е вързана.
Съветвам те първо да отидеш при нея. Преди това вдишай и издишай дълбоко, поне три пъти. Когато стигнеш, я накарай да те погледне в очите. В този момент те съветвам да й зададеш най-жестокия си въпрос, задаван някога. Например какво би направил Батман в петък вечер.
В кърпа ти е вързана.
Related users
Говори ми за твой любим човек като за шедьовър на изкуството. :)
Тя.
Носи слънчеви коси, стигащи едвам до брадичката й. Тези огромни кръгли очила, смаляващи още по-големите й, тъмни като нощно небе, очи. Леката усмивка и интересът в погледа й. Винаги носеща широки, но прекрасно стоящи на слабото й тяло, блузи. Снежна кожа. Навикът й да прехапва долната си устна. Ръцете й, подаващи се от широките ръкави, понякога окичени с пръстен. Малкото тефтерче, в което винаги рисува.
Или пък той.
Носещ вечната усмивка, докато е с теб. Големите очи, оцветени от природата, които не спират да те гледат. Косата му, оставена на една страна. Леката сериозност, която не може да запази. Вечно с някой си говори. И постоянно за живота. Широкият суитчър, запълващ го перфектно. Небрежната походка.
. . .
Моето изкуство.
Носи слънчеви коси, стигащи едвам до брадичката й. Тези огромни кръгли очила, смаляващи още по-големите й, тъмни като нощно небе, очи. Леката усмивка и интересът в погледа й. Винаги носеща широки, но прекрасно стоящи на слабото й тяло, блузи. Снежна кожа. Навикът й да прехапва долната си устна. Ръцете й, подаващи се от широките ръкави, понякога окичени с пръстен. Малкото тефтерче, в което винаги рисува.
Или пък той.
Носещ вечната усмивка, докато е с теб. Големите очи, оцветени от природата, които не спират да те гледат. Косата му, оставена на една страна. Леката сериозност, която не може да запази. Вечно с някой си говори. И постоянно за живота. Широкият суитчър, запълващ го перфектно. Небрежната походка.
. . .
Моето изкуство.
Здравей =] Какъв е начина да се скриеш от всички ? Да изчезнеш от света? Някой хора са "Добре дошли" на входа на нашата вселена, други на изхода :] Лек ден
Знаеш ли какво открих с въпроса? От няколко месеца непрестанно се подлагам на промени. Защо? Точно това търсех. За да избягам от всички може би. За да се откъсна. Да затрия старото ми АЗ, което се чувства зле. И да покажа едно ново, което вече не се страхува от онова нещо. Нещото, което ме мъчи.
Ах, Велики Аск.фм, ти даваш отговорите на незададените ми въпроси.
Ах, Велики Аск.фм, ти даваш отговорите на незададените ми въпроси.
Кога обичта към самия теб прераства в самовлюбеност?
Наистина не знам. В интернет четох, че един от признаците да си самовлюбен, е да не изкарваш емоциите си на показ. А мен никак не ме бива в това. Никак. Постоянно слушам колко съм прикрита. Или че изглеждам депресирана. Преди месец-два едно момиче ми сподели, че за първи път ме е видяло да се усмихвам, а се познаваме от сигурно година. Макар, че единственият ни контакт е в коридорите на мястото, което посещавам всеки ден от понеделник до петък. Често ме питат и какво ми има, дали е станало нещо. Причината е че, когато съм сериозна, краищата на усмивката ми ми падат. Освен това преди време ме пресрещна друга девойка с думите "Добре, извинявай че така ти влизам в личното пространство, но щом те подмина ми изглеждаш страшно депресирана. Депресирана ли си?".
Не, не съм. За това, ако ме видиш някъде, вероятно ще си помислиш, че имам някакъв психически срив. Нямам. Не, нямам. Това е просто лицето ми. Усмивката ми. Защото е на обратно. По рождение.
Не, не съм. За това, ако ме видиш някъде, вероятно ще си помислиш, че имам някакъв психически срив. Нямам. Не, нямам. Това е просто лицето ми. Усмивката ми. Защото е на обратно. По рождение.
Какво казва тъжната усмивка ?
Нима тъжната усмивка е усмивка? Какво всъщност означава? Да си усмихнат наопаки?
Не знам какво казва. Вероятно гледа наоколо, чакайки някой да я забележи.
Погледнат ли я, веднага се закрива.
Тайничко мечтае принцът й да дойде. Но такъв не идва.
Чака с месеци, година след година.
И постоянно й нашепват: Обърни я! :(:
(на моменти ме удря на стихове. предавам се)
Не знам какво казва. Вероятно гледа наоколо, чакайки някой да я забележи.
Погледнат ли я, веднага се закрива.
Тайничко мечтае принцът й да дойде. Но такъв не идва.
Чака с месеци, година след година.
И постоянно й нашепват: Обърни я! :(:
(на моменти ме удря на стихове. предавам се)
кои са ти по симпатични ниски или високи момичета?
Красиви. По душа.
Какво искаш да е, както преди?
Единствено както е сега.
Преди мълчах, сега говоря. Преди стоях, сега действам. Преди премислях, сега разсъждавам. Преди завиждах, сега се наслаждавам. Преди беше 'вероятно', сега е 'в действителност'.
Първоначално започнах да се питам: какво стана, промених ли се? Не. Не е това въпросът. После се запитах: защо позволих да се появи това 'преди'. И знаеш ли? Имам отговор: за да разбера как да стигна до 'сега'.
Единствено както е сега. Единствено това.
Преди мълчах, сега говоря. Преди стоях, сега действам. Преди премислях, сега разсъждавам. Преди завиждах, сега се наслаждавам. Преди беше 'вероятно', сега е 'в действителност'.
Първоначално започнах да се питам: какво стана, промених ли се? Не. Не е това въпросът. После се запитах: защо позволих да се появи това 'преди'. И знаеш ли? Имам отговор: за да разбера как да стигна до 'сега'.
Единствено както е сега. Единствено това.
▪ Животът е прекалено кратък за...?
... да мислиш.
*покланя се* (всъщност имам предвид, че трябва да се действа, защото животът е прекалено кратък, за да мислиш дали за го направиш, защото няма да знаеш какво е било, ако не си го направил, и ако го направиш няма да загубиш нищо и ще се чувстваш удовлетворен, защото . . .)
*премиг, премиг*
*пак се покланя*
*покланя се* (всъщност имам предвид, че трябва да се действа, защото животът е прекалено кратък, за да мислиш дали за го направиш, защото няма да знаеш какво е било, ако не си го направил, и ако го направиш няма да загубиш нищо и ще се чувстваш удовлетворен, защото . . .)
*премиг, премиг*
*пак се покланя*
Опишете ми един човек. С едно изречение. И нека да е първият, за когото се сетите.
Тя самата се нарича есен, пръска свободата, вятърът я следва, носи в себе си зелено, жълто и кафяво, а сърцето й - от мъки потъмняло.
Share something.
Сутринта станах с нагласата, че днес ще правя нещо интересно. Закусих и направих най-голямата грешка да отворя лаптопа си, за да поиграя. Симс. Напрегнах цялото си внимание, правейки семейство от двама души. Намерих си хубаво жилище и всичко започна. Ето, че сега ме заварваш в същото положение, в което бях и сутринта, и всичко това, за да открия, че измислената ми героиня има мъжки глас. *поклон*
Кои думи или фрази използваш най-често?
От вчера си го мисля това, ама все не ми идва нищо. Така, че:
Търся отговора, но не го намирам.
Лутам се и не разбирам. ..
Знаеш ли, no more poetry. Не знам. Подозирам обаче, че е 'вероятно'.
Да, вероятно е 'вероятно'.
Търся отговора, но не го намирам.
Лутам се и не разбирам. ..
Знаеш ли, no more poetry. Не знам. Подозирам обаче, че е 'вероятно'.
Да, вероятно е 'вероятно'.
Каква е скоростта на тъмнината?
Представи си красотата на Тъмнината. Толкова скромна и неподвижна, обгръщаща те в дълбочината на нищото. Толкова успокояваща. Без скорост. Светлината е тази, която набива скоростта, мъчейки се да избута Тъмнината. За да покаже цветните си лъчи, огрявайки всичко и всички. Тя дава поглед на нещата, показва само колко е полезна. Две сестри, напълно противоположни, но еднакво нужни. Защото Светлината ще ти покаже какво става, но Тъмнината ще е тази, която ще те утеши от случващото се.
Какъв е смисълът да съществуваме ако съдбата ни води?
Или както един човек е казал:
"Забелязал съм, че дори хората, които вярват, че всичко е предопределено и нямаме свободна воля, се оглеждат, преди на пресекат улицата."
Стивън Хокинг
"Забелязал съм, че дори хората, които вярват, че всичко е предопределено и нямаме свободна воля, се оглеждат, преди на пресекат улицата."
Стивън Хокинг
Успя ли да видиш всички гледни точки през първия месец от 2017? Започна ли на чисто? Балансира ли се във всяка ситуация? Емпатизира ли?
Честно да си призная се срещнах с доста гледни точки, макар и за месец. Не знам дали някога ще успея да се запозная с всички.
Започнах на чисто, да. Може би не точно от самото начало на тази година, но го направих. И сякаш с всеки изминал ден започвам на все по-чисто. Осъзнавам все повече неща и ме връхлита едно удовлетворение. Не знам дали вярваш в сънища, но на няколко пъти сънувах някакво бебе и после, че самата аз съм такова. Накрая бях различна. Асоциирам го с 'нов живот', сещаш ли се? Често си тълкувам сънища, това си беше точно навреме. Все повече ме замотивираха за промяна, хихи.
Не се балансирах обаче навсякъде.
Времето е добър учител. Все ще ме научи.
Започнах на чисто, да. Може би не точно от самото начало на тази година, но го направих. И сякаш с всеки изминал ден започвам на все по-чисто. Осъзнавам все повече неща и ме връхлита едно удовлетворение. Не знам дали вярваш в сънища, но на няколко пъти сънувах някакво бебе и после, че самата аз съм такова. Накрая бях различна. Асоциирам го с 'нов живот', сещаш ли се? Често си тълкувам сънища, това си беше точно навреме. Все повече ме замотивираха за промяна, хихи.
Не се балансирах обаче навсякъде.
Времето е добър учител. Все ще ме научи.
Кой е по-грешен - който греши или който е създал греха? Защо?
Не виждам нищо лошо и в двете. Изключително полезно е да грешиш, защото помага много на израстването ти. Какво по-добро от това да се осъзнаваме все повече и повече, докато някога в близкото далечно бъдеще не стигнем до съвършенството? Стълба след стълба, "грях" след "грях", смятам, че няма грешни неща. Всяко нещо има логично обяснение... някъде
Каква е реакцията ти на думите „трябва да поговорим..“?
Запазване на едно външно самообладание. Вътрешно кипя. Всякакви емоции, връхлитащи ме за секунди. Сливат се паника и страх, примесени с капка любопитство. Пръхтящи красиви пеперуди, прелитащи в корема ми, разум и безрасъдност, слети в едно. Тръпки, тръгващи от долу и горе, разминавайки се някъде по средата на нищото. Леко завишен пулс, една идея по-учестено дишане. Лека усмивка, говореща за учтивост, но едвам показана. Поглед право в очите.
И всичко завършва с едно изплюто: Разбира се.
И всичко завършва с едно изплюто: Разбира се.
Хей. :) Напиши някоя мисъл или съчини нещо,ако искаш.Чао. :)
"Ти ме вдъхновяваш. Ти си нещото, което ми дава жажда за живот. Даваш ми желание да се развивам в посоката, която си ми показал като правилна. Няма да те последвам, разбира се, но ще търся това, което си търсил и ти." (ще ми се да кажа, че някой ми го е казал. Ама не - в една книжка го прочетох.)
Сега го прочети пак, защото се разсея от скобите. И помисли.
Сега го прочети пак, защото се разсея от скобите. И помисли.
Какво казал Батман на Робин преди да се качат в батмобила?
Погледнато през перспективата на шишето лимонада, което стои пред мен, минавайки през багажа, който трябва да стегна, след това през километрите, които ще измина в следващия час, и стигайки до това, че трябва да хвана котката си, констатирам:
"Робин, качвай се в батмобила!"
"Робин, качвай се в батмобила!"
Това ли стана?
Всичко започна с едно коренно Съпротивление.
Следващото беше едно 'шедьовърско' изявление.
Фрустрация...
ах, пълна демонстрация.
Как да не минем без вечните ми разсъждения за света,
през сънищата ми и книгата, която чета.
Завладяващ цитат от произволна страница,
рисунка с линия без граница ..
Симс, прически и маникюр,
и велико преживяване (като да се спънеш на бордюр).
Дългата история за 'скучнотата',
през жената, в плен на самотата.
Въпрос с въпрос,
и усмивка на албинос.
Великото 'вероятно',
и страхът .. толкова ми е непонятно!
Лана и обърнатата ми усмивка.
Това беше краят. Време е за почивка ....
.
Ходех из клавиатурата, създавах произведения на обърканата си персона.
Мислех, че нещата са добре и че се чувствам удовлетворена.
(имах се за одухотворена)
...
После.
Мисли и обърканост ме връхлетяха.
Чудех се..
дали
.
Обърнах се, но не видях .. дали .. но как? всичко беше както трябва?
спрях, засрамена от себе си.
..
Отказах се. Отказах се от тях, отказах се от него.
Дали беше за сметка на великото ми его?
...
Мина време, мина месец, после два.
Мина всичко. (мина ли наистина?)
Сега? Тук съм. Но къде?
.
Знам, че е някъде.
Някъде, където е и никъде.
Чета всичко произведено, което някога наричах разказ или чувство.
. виждам себе си. виждам се!
едно объркано човече,
което шепне горделиво: звучи красиво, звучи красиво!
Следващото беше едно 'шедьовърско' изявление.
Фрустрация...
ах, пълна демонстрация.
Как да не минем без вечните ми разсъждения за света,
през сънищата ми и книгата, която чета.
Завладяващ цитат от произволна страница,
рисунка с линия без граница ..
Симс, прически и маникюр,
и велико преживяване (като да се спънеш на бордюр).
Дългата история за 'скучнотата',
през жената, в плен на самотата.
Въпрос с въпрос,
и усмивка на албинос.
Великото 'вероятно',
и страхът .. толкова ми е непонятно!
Лана и обърнатата ми усмивка.
Това беше краят. Време е за почивка ....
.
Ходех из клавиатурата, създавах произведения на обърканата си персона.
Мислех, че нещата са добре и че се чувствам удовлетворена.
(имах се за одухотворена)
...
После.
Мисли и обърканост ме връхлетяха.
Чудех се..
дали
.
Обърнах се, но не видях .. дали .. но как? всичко беше както трябва?
спрях, засрамена от себе си.
..
Отказах се. Отказах се от тях, отказах се от него.
Дали беше за сметка на великото ми его?
...
Мина време, мина месец, после два.
Мина всичко. (мина ли наистина?)
Сега? Тук съм. Но къде?
.
Знам, че е някъде.
Някъде, където е и никъде.
Чета всичко произведено, което някога наричах разказ или чувство.
. виждам себе си. виждам се!
едно объркано човече,
което шепне горделиво: звучи красиво, звучи красиво!
Ако утре загубите всичко, към чии ръце бихте искали да се втурнете , за да ви прегърнат? Този човек знае ли колко много означава той за Вас? https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/af/38/a5/af38a59984c024d90754074d4a509b15.jpg
Let's think about it. Ако изгубех всичко, дали нямаше да изгубя и човека, към който щях да се втурна? Тоест щях да започна нов живот. И може би нямаше да имам нужда от прегръдка. Просто от малко Кураж (което така ми напомня на едно приятелче).
Какво правиш,когато ти стане скучно? :)
В един слънчев ден се разхождах по една пътека, водеща към познат супермаркет, заедно с майка ми и още две девойки. Когато стигнахме въпросния магазин, те влязоха да пазаруват, а аз потърсих място пред вратите, където те бяха вече изчезнали. Всички маси бяха пълни, но една от тях имаше три празни стола до себе си. Четвъртият бе зает от човек, около шестдесетгодишен, които четеше вестник. Попитах го дали има против да се настаня до него, докато чакам хората, с които бях дошла. Разбира се, той нямаше нищо против и малко след настаняването ми започна да ми говори за завършващите дванадесетокласници. Денят беше точно този, в който те държаха матура за завършването си и той поддаде темата за произведението, което се е паднало на теста. Реших, че е намерил точният човек, с когото да си говори за това, тъй като едно от момичетата, които чаках, току-що бе излязла от въпросната матура и точно тази бе темата, която бяхме обсъждали с тях до сега.
Говорихме си и разговорът се преобърна на 'днешната младеж'. Човекът ми каза, че забелязал как силно навлизали изрази като "Скучно ми е." или "Не знам какво да правя". После спокойно ми обясни, че няма никакво основание да бъдат използвани.
- Защо?-попитах.
- Защото човек никога не може да опита от всичко от живота. Винаги може да излезе и да направи нещо ново. Дори разговор с един непознат би го разведрило, когато му 'доскучае'.
Силно се замислих. Едва на около дванадесет, си зададох въпроса "Какво правя аз, когато ми е скучно?". Години по-късно имам един ясен и непроменлив отговор - нещо ново.
Говорихме си и разговорът се преобърна на 'днешната младеж'. Човекът ми каза, че забелязал как силно навлизали изрази като "Скучно ми е." или "Не знам какво да правя". После спокойно ми обясни, че няма никакво основание да бъдат използвани.
- Защо?-попитах.
- Защото човек никога не може да опита от всичко от живота. Винаги може да излезе и да направи нещо ново. Дори разговор с един непознат би го разведрило, когато му 'доскучае'.
Силно се замислих. Едва на около дванадесет, си зададох въпроса "Какво правя аз, когато ми е скучно?". Години по-късно имам един ясен и непроменлив отговор - нещо ново.
На коя приказка наподобява животът Ви ?
"Това беше особено. Човек никога не би могъл да знае. 'Завинаги' можеше да означава толкова различни неща. Постоянно се променяше и всичко в света се въртеше около значението на тази дума. 'Завинаги' можеше да означава двайсет минути, или сто години, или този миг, или всеки един миг, който не исках да свършва. Но имаше само една истина за завинаги, която е действително важна - завинаги се случваше. Случваше се, докато с Уес бягахме по плажа, случваше се и във всеки момент след това.
Виж, тук е.
Сега. Сега. Сега."
"Истината за завинаги", Сара Десен
Приказка не, книга. Моята книга, моето аз. Четох я преди години, но не я забравих. Защото. Аз съм нея. Тя е мен.
Виж, тук е.
Сега. Сега. Сега."
"Истината за завинаги", Сара Десен
Приказка не, книга. Моята книга, моето аз. Четох я преди години, но не я забравих. Защото. Аз съм нея. Тя е мен.
Би ли определила дамата от автобуса като луда?
Много ми харесва колко на място си задал въпроса. Обаче дали? Дали в днешно време се има за лудост да изказваш мнението си на висок глас? Може би не. Но в нея имаше нещо различно. Не знам, приятелю. Погледът й беше някак нереално блуждаещ. Сякаш гледаше някакъв шедьовър и вдъхновението така я беше ударило, че я беше оставило без думи. Но тя имаше думи. Имаше много думи. Сама каза, че Господ трябва да й сложи ключ на устата, за да не прави такива 'циркове' и да се излага пред хората. Значи осъзнава какво става.
Очите са път към душата. Обаче тя не погледна никого. Така и не успяхме да надникнем в душата й.
Очите са път към душата. Обаче тя не погледна никого. Така и не успяхме да надникнем в душата й.
Next
