очите му се спряха на единствения човек в стаята и се подсмихна*Май не знаеш с кого се занимаваш, а?*Изкара черните си, някои от тях покрити с метал, крила, които срязаха въжето и той се изправи, изпуквайки костите си*Може ли просто да си тръгна или ще става по гаден начин?
~Когато Луна пристигна в скривалището си, тя веднага се зае за работа. Върза създанието за един стол с вериги, пропити с вещество, което отслабва всякакъв вид сили. След като приключи, тя се настани на стола в най-мрачния край на стаята и се захвана да остри част от нещата си. Не ме разбирайте погрешно. Не, че не бяха подострени вече, но тя просто искаше да ги направи малко по-острички. Знаеше, че има търпение и може с удоволствие да почака създанието да се събуди. Как ли беше името му? А, да - Паркър Меярс. Розовокоската се усмихна самовлюбено, когато той взе, че се събуди. Типично за всичките й глупави и наивни мишени. Докато се усети момичето вече извърташе очи насреща му и се хилеше мазно.~ Този, който не знае с кого се захваща си ти, драга ми кукличке. ~Усмихна му се садистично, гледайки как след секунда той пада на земята от загуба на сили. Веществото беше подействало, а тя нямаше да губи време. Не и след като тези сладки крилца се бяха показали иззад гърба му. Бързо бутна стола, на който той седеше и взе веригата от земята. Завърза с нея китките и врата му, след което му метна един бърз поглед.~ Не се опитвай да избягаш. Няма да можеш, колкото и да се опитваш. Тази верига не е обикновена... Тя попива силите ти капка по капка, докато накрая не останеш с нищо. ~Облиза устни по навик.~ Сега... Как го предпочиташ? Първо крилата или първо тялото? Ще ми бъде много забавно да счупя всяка една кост в тялото ти и да те оставя да дишаш не пресекулки.~
