Защо хората умеят толкова умело да нараняват? Защо им харесва да бъдат лъгани? Защо "хубавите ябълки" ги ядат прасетата"?
1.Защото,когато допуснеш някой по-близко от колкото е необходимо,хората неволно или не те нараняват и това е в следствие на факта,че ги обичаш,а когато обичаш - прощаваш независимо каква болка ти е била нанесена.
2. Защото понякога по-лесно е да чуеш красивата лъжа пред горчивата истина,не всеки може да понесе истината затова се самозалъгва като очаква,че ще успее да ''замаже'' очите на околните.
3. Според мен тук е по-различно,когато някой иска да си откъсне ябълка,той се протяга,за да стигне най-ниските клони,което не значи,че точно тази ябълка е сочна,напротив тя може да се окаже горчива и изгнила и просто оставя на някой друг да се прекара както него.Само някой упорит,който иска хубава ябълка ще тръгне да се катери по дървото и все пак този труд не оставя напразно,не е до вкуса на ябълката,а до усилията,които е положил,за да я получи.Това е истинското удовлетворение.
2. Защото понякога по-лесно е да чуеш красивата лъжа пред горчивата истина,не всеки може да понесе истината затова се самозалъгва като очаква,че ще успее да ''замаже'' очите на околните.
3. Според мен тук е по-различно,когато някой иска да си откъсне ябълка,той се протяга,за да стигне най-ниските клони,което не значи,че точно тази ябълка е сочна,напротив тя може да се окаже горчива и изгнила и просто оставя на някой друг да се прекара както него.Само някой упорит,който иска хубава ябълка ще тръгне да се катери по дървото и все пак този труд не оставя напразно,не е до вкуса на ябълката,а до усилията,които е положил,за да я получи.Това е истинското удовлетворение.