Че неусетно съм се променила коренно, което по някакъв начин е породило новите възможности, радости и вълнения в живота ми. Започнала съм да се само изграждам като личност, която на мен би ми харесала, за което се поздравявам, колкото и шизофренично да звучи.
До преди 7 седмици не можех да живея без дъвки. Нямаше секунда , в която да не дъвчех дъвка и на практика се бях пристрастила. Хванах се на бас с приятел, че аз ще спра дъвките (въпреки подобието им на наркотична зависимост при мен), а той цигарите. На следващата сутрин той беше запалил цигара, докато аз проявих воля да запазя самообладание и да видя до кога ще издържа. И така.. до ден днешен, вече изгубих трайно желанието си да съм зависима от дъвките. Поуката от тази случка е, че когато човек наистина е устремен в целите си, няма начин да не ги постигне. Колкото и глупаво да звучи ((:
Тъй като непрекъснато пътуваме със семейството ми, сме посетили почти всички значими обекти на България, с малки изключения. Предната седмица ходихме до Магурата, а следващите планове за момента са Рилските езера и Мусала.