Рп? :з
daaa
pishi <3
pishi <3
Ask @PlutoKiddo
*Когато чу гласът на непознатото момиче отвори очите си като леко ги разтърка усещайки малка болка в тях и надигна погледа си към нея и кимна с глава в съгласие показвайки една мила усмивка.* А да,добре съм..Не се притеснявайте,просто съм много изморена и реших да си почина малко..
Н-но така всеки може да ти направи нещо. Не се ли страхуваш, може да те ограбят и всичко е възможно, не трябва да оставаш толкова уязвима. *Катрин беше видимо притеснена и много се радваше, че до сега не й се бе случило нищо лошо*
Liked by:
Lilith Mukami ( リリス )
~Kaori Mayumi~
(Кира-чанн и аз може да се боядисвам в синьо,но нз все още щото и за розово мисля ;^; 💖 )
(Оо, дано ти се получи, ако ти трябва някаква помощ или не знаеш каква боя ще се радвам да помогна *^*)
Liked by:
Lilith Mukami ( リリス )
~Kaori Mayumi~
Related users
Измореното момиче се насочи към нея бавно и щом стигна се пльосна на нея кат някакъв чувал облягайки се назад.Изпъна дългите си,но хубави крака напред и затвори очите си за няколко минутки колкото да си почине поне малко.*
*Късно вечерта излезе, за да отиде до денонощния за цигарите, които последно време пушеше повече от обикновено, но на връщане минавайки през парка забеляза момиче на пейката, което не ѝ изглеждаше добре. Доближи се, огледа я след което попита с тих глас.* Извинете, добре ли сте? всичко наред ли е ?
*Беше един дълъг и ветровит ден.Каори тъкмо се прибираше от работа изморена и едвам едвам вървеше по улиците клатушкайки се наляво-надясно сякаш усещаше,че ще припадне някъде.Леко притворените й очи успяха да хвърлят един поглед върху една свободна пейка,която се намираше на една малка площадка ()
...
Liked by:
Simo
(Габи-чан иска рп с теб Кира-чан~ *^* )
( хайдеее, може ли да пишеш първа? хд)
Как ти е фейсбука?
(Някой роуплей ?????
Моля ????)
Моля ????)
Liked by:
Simo
Ciel D. Sander
Даниел
~Kaori Mayumi~
Любопитство и търсене на самата истина.Още от началото,корени свързани още с баща ми за който осъзнах,че не съм знаеш почти нищо. *Кид говореше още по-сериозно и адекватно,а лигавото му държание при присъствие или отсъствие на симетрията незабавно изчезна.*
Аз съм Катрин, забравих да се представя по-рано. *Тръгна да подава ръката си и тогава си припомни девата колко не понасяше допира, от ръцете на хората се предавали микроби и като цяло й бил крайно неприятен, за това леко дръпна ръката си и попита.* Или ти не харесваш допир? Не си по докосването или физическата близост с хората?
*Въпреки силната си погнуса от бездомните животни това коте ѝ изглеждаше просто твърде сладко.Тя плахо се приближи и с чаровна усмивка се обърна към непознатата,държаща животинчето.*Може ли да го погаля скъ–Искам да кажа госпожице.Изглежда просто очарователно!
Разбира се, то е доста чисто макар и бездомно. Къпя го вкъщи, ваксинирах го и го храня всекидневно, не се притеснявай да е болно или мръсно. *Докато говореше гледаше изцяло към животинчето, ъгълчетата на устните й бяха извити на горе в нежна усмивка. А момичето беше снежно бяло, въпреки че бузите й бяха рубинено червени. Облеклото й беше крайно неподходящо за времето, а именно черна пола, която стигаше до средата на бедрата й. Блуза с ръкави до лактите. Макар и толкова леко облечена не чувстваше никакъв студ и дори не й правеше впечатление температурата.*
Liked by:
Simo
Даниел
Madison Karlsson
Jennie Hwang
×Ichiro Eiji×
×Скот×
*Писателката въздъхна донякъде успокоено,но и беше доста възмутена от смеха на момичето.Нима която и да било млада дама не би се изплашила да чуе нещо докато се прибира сама вече?Тя се усмихна леко и кимна.*Предполагам стресът си казва думата.О,Боже,колко страхлива съм станала...
Няма от какво да се боиш, съжалявам за моята реакция също, просто това е един мъник и само създава проблеми явно. * След казаното просто се насочи към храста и взе котето в себе си, докато през това време му даваше котешките гранули, с които го храни. *
Liked by:
Simo
Даниел
×Скот×
Ванеса Кияма
Да ми трябват?Разбрала си ме погрешно.Искам да го проуча,как са направени,какви функции имат и за какво биват напълно използвани.Така де,чрез такива неща можеш дори да разбереш неща за слабият му очевидно характер.
Напълно си прав, но защо? Защо искаш да правиш това? Някакъв вид любопитство или ? * Опитваше се да разбере причината, да стигне до корена, защото ще е дошъл чак тук, при хората, за да търси тази книга какво толкова специално има и за какво ще я използва.*
Liked by:
Simo
Даниел
×Скот×
Death The Kid(Desu za Kiddo)
разходка в хладната ноемврийска вечер беше прекъсната от шум,идващ от близките храсти.Тя нервно обърна поглед на там.Сините ѝ очи леко се разшириха и разтрепереният ѝ глас зазвуча нежно.*И-Извинете?Кой е там?Моля,покажете се!
* В квартала имаше бездомно коте появило се наскоро, а тъй като момичето нямаше възможността да го прибере или да се грижи за него. Минаваше няколко пъти на ден, за да го храни и проверява дали е добре. Но всъщност тя имаше възможността, живееше сама в апартамент където няма кой да ѝ каже нещо, наема беше възможно най-евтин, блока ужасен или поне като първо впечатление. Но я беше страх, това би била отговорност, а ако се привърже прекалено много и идват чувствата би станало лошо, тя не бе способна на това или готова. Когато в тази така смразяващо студена есенна вечер се запъти към животинчето забеляза много прилежно облечена жена, която малко или много ѝ се стори богата. Скорпион винаги правеше това, опитваше се да разбере всичко за всички, но тогава котето се размърда в храстите, а жената очевидно се изплаши. Последва тих и искрен смях,но не в огромни количества.* Няма никой там, просто животинче, не се притеснявайте.
Liked by:
Simo
Даниел
×Скот×
Rose Herondale.
*Елегантната дама ходеше през парка,обута в ботушите си на високи токчета,облечена с черна рокля,малко под коленете,под която имаше телесен чорапогащник и с коженото си палто наметнато на гърба.На ръцете си имаше черни ръкавици с пух по краищата.Косата ѝ беше свободно пусната.Приятната ѝ(чакай
....
Рп?
( Пиши ми)
Искам да прочета повече за изобретенията му.Бил е най-великият магьосник в моя свят все пак.. докато разбира не го достигнал страха от смъртта.
Страха от смъртта? Това звучи наистина интересно, от какво реално се е страхувал, от някакъв край? Всеки трябва да приеме, че има начало и край, изгрев и залез, раждане и смърт, какво ли не бих дала да ме застигне смъртта понякога, дори да си играе с мен, да ме измъчва, но просто да сложи един край. Не е достигнал високото си проявление и издигане на духовно ниво щом е изпитвал подобен страх, за това хората трябва много да работят над себе си на чисто психическо ниво. А на теб защо са ти изобретенията му? Или има нещо, което специално ти трябва? * Тук Катрин изглеждаше на място, цялата обстановка от рафтове претъпкани с книги, приглушена светлина и никаквото наличие на хора ѝ напомняше каква беше тя, а именно книжен плъх. Но това място я караше да се чувства толкова в свои води, говореше тихо, както се и очакваше в библиотека, имаше ехо, защото мястото беше огромно и гласът ѝ беше толкова нежен, че галеше слуха на момчето дори и да не го съзнаваше.*
Надяваш се?И аз съм ученик,мисля,че не е хубаво учениците да бъдат подценявани,но ти не го и правиш. *Той пое бавно книгата след което разлисти първите страници,миришеше на нещо старо и захабено,новостта и миризмата от страниците на сега закупена книга бяха изчезнали,видимо от много време.*
Това ли е, което търсеше? И каква е тази книга , защо ти трябва толкова? *Задаваше въпроси, които бяха твърде лични , но прецени , че той би й споделил. Та тя е външен човек, нямаше на кого да каже или защо.*
Liked by:
Simo
Lilith Mukami ( リリス )
Даниел
×Скот×
*Запъти се към посочената страна започвайки да търси бавно и съсредоточено докато размисляше думите "има омагьосани".Това още повече засили концентрацията му и в момента беше нищо по-малко от стена.*
*Приключи с книгите около себе си, насочите към него, но тогава видя количката с връщаните книги, които все още са неподредени, затрупана от други книги забеляза онаци, познатата, с корицата, която просто няма как да забравиш и без никъде написано издателство, автор или дори година. Отиде при момчето и я подаде.* Наистина не знам за какво ти е книгата, но май вече е послужила и на друг за нещо, върната е днес. Като краен срок, зачи е стояла у някого месец, надявам се да са били просто учиници и да не липсва нищо от нея.
*Забелязвайки,че момичето веднага започна да търси за книги я хвана за рамото и каза.* Няма да търсиш само ти.Дори не виждам причина да търсиш ти.Това си е изцяло моя работа.
Ами добре, помагай. Търси в секторите без табели и не се разсейвай от други книги, защото има омагьосани дори, някой същества тук какво ли не крият. *Продължи да търси, понякога се заплесваше по някоя корица или заглавие, но не за повече от миг.*
*Докато вървеше замислено погледът му бе насочен към косата й.Толкова красив свят,но и толкова дълга.Къдриците не бяха на равна дължина,което можеше да побърка умът му,но дори и в това се съдържаше баланса.Например 2 неравни кичура от едната и 2 неравни от другата страна.Във всичко имаше баланс.*
*Направи последните няколко крачки и достигнаха университета, толкова голям и красив, влезе вътре и се насочи право към библиотеката, която бе огромна и претъпкана с книги, а хора нямаше. Библиотекарката беше седнала на една от масите и потънала в някаква книга, не искаше да я притеснява, за това започна да търси, което не знаеше колко време ще й отнело.*
*Разбра от очевидния намек и я последва като погледът му отново доби онази типична студенина,която същевременно можеше да се разруши от грешка на симетрията.Нещо типично за Кид,толкова си изменяше характера ,но човек можеше и да нарича това "талант".Сякаш имаше две напълно различни личности.*
*Като тръгна по нея се обърна на пред, дори не забеляза изражението му или каквото и да е. Главата й бе пълна с мисли до момента, в който нещо не спечели вниманието й. А именно малко черно коте, тук нямаше такива неща, всички улични животни се прибираха в домове, а какво би правил този дребосък тук. Тогава започна да мисли за момчето, колко ли не понасяше животните с всичките тези косми или неравни петнс, всичката бъркотия, която правят. Как изобщо подобна личност би обикнала някого, не разбираше перфекциоистите. Не разбираше защо са толкова вманиачени относно някой неща, а много се чудеше как подобно нещо ще гледа дете, бебетата са толкова не симетрични и не префектни, което ги прави уникални. Но предпочете да не пита, точно тези въпроси не биваше да задава. За това продължи да се лута сред хилядите мисли в главата й и да върви към въпросната библиотека.*
Последвана ×~×
(Благодаря ^~^)
*Все още не очакваше наистина да има нещо подобно в човешкият свят при положение ,че се разказваше за магьосник който пътува из времето и се опитва да избегне смъртта.Неща известни повече в неговият свят,а не в човешкият.* Надявам се наистина да има нещо..Мерси за помощта.
Има, не се притеснявай, ще намериш всичко, което търсиш. * Скорпион има невероятен глас точно както се и очаква от противоположния знак на телец. Въпреки че в повечето пъти звучи твърде сексуално или пък въздейства като манипулация, но е никакъв случай тя не се възползваше от това. Сега гласът й правеше всичко спокойно, внасяше хармония и въздействаше много успокоително. Не се нуждаеше от думи понякога, защото дори самото й присъствие помагаше. Направи няколко леки крачки напред завъртя се леко, последва въпросителното накланяне на глава леко в дясно, което беше повече от очевидно какво означаваше. А именно "идваш ли". *
Търся книга относно магическите инструменти на Ейбон.Съмнявам се да си имаш и на представа от нея,като цяло се съмнявах и да я има тук,долу.. *Под тук "долу" момчето разбираше човешкият свят и ако някой знаеше какво е всъщност се подразбираше много лесно.*
* След чудото се замисли, звучеше й познато, но след толкова книги минали през ръцете й не беше сигурна от къде. Отне й известно време докато разбере, че май е намирала подобно нещо или по-точно попадала на него.* Всъщност много същества крият книги тук, защото кой би се сетил да провери след този сив човешки свят, така да се изразя. Мисля, че съм попадала на подобно нещо в голямата библиотека към университета. Там изобра от книги е огромен и наистина има какво ли не, в не подредените книги бях виждала подобна. Мога да те заведа, ако искаш.
Почивка,преглеждах из тукашните библиотеки за книга забранена в нашата академия. *След казаното една дълга въздишка си поправи път измежду устните му.* Все още не намирам нищо.
Академия? За какво е тази академия? А каква книга точно те интересува? Изчела съм всичко в тукашните библиотеки, ако търсиш нещо специално мога да ти помогна или дори да го имам вкъщи. * Ако последното изречение беше казано от някой друг би прозвучало напълно като някой самохвален нарцис, но не и от нея. При нея просто звучеше наистина искрено, мило и с желание да помогне. *
Не бих казал,че се интересувам толкова.Астрология ли се нарича?Просто го намирам за нещо интеренсо ,въпросът е ,че нямам време да се "интересувам" ,ако ме разбираш.
А с какво е заето всичкото ти време? И тогава как в момента си свободен? *Никога не би могла да го разбере, та тя имаше всичкото време на света, за нея всичко беше просто една вечност, безкрайно време и като цяло единствено убийствена скука. А колко мразеше скуката, но нямаше особено много начини да избяга от нея, които да са й приятни.*
Liked by:
Simo
×Скот×
Соул
Death The Kid(Desu za Kiddo)
Next
