Невидима. Но нека да е със екстрата, хората да минават през мен, аз да минавам през всичко. Ако това не е включено към комплекта, избирам си телепортацията.
Ще трябва да живея вечно, явно. А онова "живей за мига, защото утре може и да няма" вече май няма да важи. Но пък зависи каква е вечността, каква е нейната листовка. (като онези лекарствени листовки, които преди употреба трябва да прочетем)
*personal compliment day* friendly reminder that u're rad af ✌
Ето ти един комплимент - ти си страшно симпатично кюти същество. Като онези малки котенца, но в голямо количество малки котенца и се радваш много, много на тях. #комплимента ми си го бива,а? =^.^=
Не знам, но здраво ще се наям ако тази война се проведе. Ще се приготвя за зимата. Представете си, навън има война между всякакви плодове и зеленчуци, хвърчат насам натам, към мен, цапаница от меки плодове и зеленчуци. Аз излизам по средата на войната и си взимам каквото искам. Може да е рисковано, като във всяка война, но глада надделява. Може и победителя за изляза аз.
Как се чувстваш, когато настъпи есента, листата завалят и мъглите се спуснат? Усещаш ли нещо меланхолично да витае в самия въздух и харесва ли ти това усещане?
Чувствам ограничено време, повече време вкъщи затворена, налегнали спомени от лятото, липса на това, което е било като цяло лятото. Още като видя падналите жълти листа по земята и вече ми е залипсвало лятото. Представям си как преди са били на дървото, отрупани и зелени, но е дошъл момента да изсъхнат и да паднат, а дърветата се подготвят за оголване за зимата. Не я обичам много есента.
Една тъпотия... Ако един сапун биван използван достатъчно често и от сравнително доста хора, то това не го ли прави малко или много мръсен или поне не толкова хигиеничен?
Жълта и оранжева, но по-късно ще прочита подробно за това, макар че не вярвам много на такива толкова "дословни" описания на това какъв човек съм според нещо си.
Човек, който години наред ви е мразил и обиждал пред другите, идва една вечер пред вратата ви и ви се извинява сърдечно. Ще приемеш ли извиненията му или ще го пратиш по дяволите?
Тези, които ме мразят не заслужават моето внимание или пък някоя моя емоция. Ако дойде да ми се извини няма да ме е грижа толкова за извинението му. По скоро отново няма да ме е грижа за извинението му. Ако му приема извинението, то ще е за него си. Сам да се оправя с вината си, която го е налегнала в краен резултат. Никакво значение няма да има този човек отново за мен.
Не знам защо все си мисля, че дървото, всяко едно дърво има душа. И сега ми се иска да се вселя в едно малко дръвче далече, навътре в гората. А тогава знам, че ще имам страх от резачки и брадви. о.о
Стига да знам кое е най-вкусното нещо, ще си опитам. Със сигурност не съм го вкусила още и то стои някъде там, на кръгла маса със синята покривка, в специална чинийка, макар че не ме интересува каква е чинийката или покривката, но в момента си представям как ме чака с времето, което ще ме доведе, за да го вкуся и опитам с наслада. Само, че след това пак няма да вярвам, че това е най-вкусното нещо и ще се чудя дали да търся следващото с надеждата, че ще го открия или ще приема, че това е било то и ще ми е гадно, че така бързо е минал момента на наслада и дългото очакване. И си мисля, че това нещо, просто по инстинкт си мисля, че ще е нещо от сорта Сладко и просто ще се разтопя. Всякаква храна мога да опитам стига да ми готви най-добрия шеф готвач в света, но да не се иска мнение от мен относно оценяване на храната. И този готвач да ми наготви различни неопитвани до сега ястия. Това ми стана май мечта ;д
Сложила съм си очилата за далееечно виждане и забелязвам как ваканцията вече почти е дошла (а за дребосъците вече е факт :)) В този ред на мисли... как смяташ да финансираш летните си занимания (каквито и да са те). Ако се затрудняваш да отговориш, хвърли едно око на профила на @asknumbers 8-)