Snow White Queen

Ами, ако питаш мен- изобщо не започвай да пушиш. По-добре яж близалки. Ами да, много по-вкусно си е. Дъвченето на дъвки също. И е по-полезно.
Ами доста ме е увредило. Изкачвам 3-4 стъпала и се чувствам все едно съм изкачила 50. Кожата ти пожълтява, ноктите ти също. После след известно време ще искаш чисто бяла кожа като на повечето красиви момичета, но няма да можеш да я имаш. Устните ти постоянно ще са в афти , а междувременно зъбите ти ще почерняват и ще ти се чупят лесно. Ако тичаш за автобуса, след време ще започнеш да припадаш. А лятото от жегите, ще ти става зле на сърцето. Ще започнеш да обикаляш докторите и да не можеш да продължиш живота си без прием на лекарства.
Ако на 14 не бях започнала да пуша, днес щях да съм спортистка, да имам добро поддържано тяло. И... изобщо, ако можех да върна времето назад- щях да го направя и никога нямаше да запаля цигара. Никога. По-добре се пристрасти към нещо друго, което не е чак толкова вредно- например- яж плодове. :)

---

Освен това, понеже си на 14 ще прекараш 1 месец в болница с хормонален дисбаланс заради цигарите и ще седиш на инжекции. Когато пропуших, изведнъж един ден получих кръвоизлив и се оказа, че всичко това е от тъпите цигари. И трябваше да пия противозачатъчни, от които качих 10 кг и станах дебела и грозна. Да... не пушете!

View more

О, да, това е единственият ми порок, за който много съжалявам. :/
Пуша от 10 години. И бих казала, че вече съм пристрастен пушач, който почти не може да изкара без да запали цигара. Пуша повече, когато съм изнервена. И по-малко, когато съм заета с нещо друго. Ако седя пред компютъра дълго време- пуша. Сутрин пуша с кафето. И да...
Към хората, които не пушат- по-добре никога не започвайте цигарите!

---

Аз започнах да пуша на пук на баща ми и сега цял живот съжалявам за този мой инат. Но нали знаеш- забраненият плод е най-искан. Ако не пушех, сега вероятно щях да пея някъде или да съм спортистка. То не, че пречи едното на другото де, но от толкова катран в дробовете, те не могат да се разгънат до края. А аз нямам достатъчно голямата воля, за да спра цигарите. Освен това, колкото и тъпо да звучи- харесва ми да пуша. А докато ми харесва- обречена съм да се тровя.

View more

Даже цял свят си бях измислила, обаче сега като се разтърсих как по-точно се казваше... не успях да намеря името му. По принцип беше нещо с "А", обаче не си спомням как беше. Така, че сега ще го измисля - Алегория, например. Идея си нямам защо такива странни имена ми хрумват все.
Обаче, това си е цял свят, в който има баланс, той си е направо извънземен свят и няма нищо общо с държавите, които познаваме сега. Там всичко е възможно, а хората се хранят със знание. Когато мороят Кларирения започва да обсебва това място, тя сменя знамето, което преди това е било символ на вечността (бродиран символ върху плат). Та, когато Кларирения започва да завзема земите, тя избива видовете там, окачва главите им на колове и ги оставя така да съхнат на слънцето. Та... тогава знамето се сменя и се превръща в череп с кол под него.

---

А...ето малко повече за Кларирения.

---

"Иззад дълбоките морета и високите планини на този свят, се издигаше величественото царството на мороите. Тя седеше кротко на прозореца и наблюдаваше внимателно Луната, която сякаш беше покрита от облаците с пелена. Шепот озари помещението - нейното владение. Звуците от шепота, зачестиха като се разнесоха из целия коридор отвъд помещението, а ехото се върна и погали ушите й. Тя се обърна и огледа. На стената пред нея, беше окачено старо огледало със златни кантове по страните. Ясно видя в него образа си - бели, дълги кичури коса, навити на макарони в краищата се спускаха по страните ѝ. Красива, бледа кожа, лице, на което бяха изписани две руси вежди и червени очи със зениците на котка, които присвити леко, се взираха насреща. Правилен нос и меки, плътни устни с цвят на кръв, от които стърчаха двата остри, бели зъба. Пременена с червено наметало, под което се подаваше прекрасна, сребърна рокля с черно- червени завъртулки, дълги ръкави, които прикриваха белотата на ръцете й, а като притурка- черен корсет, здраво впит в изящната ѝ талия. Кожени обувки се подаваха под дългите ѝ волани, които свободно падаха към краката ѝ.
-Нима съм мъртва?! - запита тя, вглеждайки се в тъмните кръгове под очите си.
„Нима съм... Нима съм...” – отговори ѝ ехото. И тя се усмихна, като в огледалото се очертаха още повече двата бели като бисер зъба."

View more