Snow White Queen

О, имам някъде по the best отговорите и 30 факта за мен. XD
Но ще пробвам да добавя нови 15.

---

1. Обичам сок от портокал. Страхотен е и много освежаващ за през лятото.
2. Харесвам нощните заведения, въпреки че рядко присъствам в такива.
3. Обичам лекьор. Много е вкусен и с малко лед, става просто страхотна напитка.
4. За плажа винаги избирам да пия джин с тоник и лимон. Моят баща е изключително виновен за това, защото още като бях на 14 години, ми даваше да си отпивам от чашата му. XD
5. Като споменах лекьор, моята мама ме е закърмила с това. Според разказите ѝ, разбрала е, че е бременна, след като пропила лекьор. До онзи момент не е харесвала никакъв алкохол.
6. Това съм го казвала, но по принцип се имам за екстроверна и комуникативна личност. Тъй де, обичам да се обграждам с хора около себе си и се радвам на тяхното присъствие.
7. Обожавам да пътувам. За съжаление покрай някои други неща, нямам тази възможност.
8. Танцувам у дома, когато няма какво друго да правя. Това се отрази положително на тялото ми, наистина.
9. Обичам да сменям стила си. Всъщност аз съм от онези хора, които имат всякакъв стил дрехи в гардероба и мога да се нагодя според компанията и партито, на което съм.
10. Обичам бързи скорости.
11. Имам шофьорска книжка "B"категория от 2009-та.
12. Обичам шарени неща. Именно затова, когато бях по-малка нарисувах цялата ми стая. И да, преди време бях обещала видео и мисля скоро да взема да го направя, защото си мисля да взема да сменя рисунките с нещо нормално, например жълт или кремав цвят на стаята ми.
13. Обичам рози. Всъщност си личи от профила ми. Само дето ми харесват онези, които са в саксия, а не откъснатите такива. Решила съм да направя градината пълна с рози.
14. От скоро се опитвам да правя влог, обаче... обаче нещо не ми идват теми и затова, бих искала да помоля всички да помогнете с това начинание, защото наистина искам да направя някаква тема, а не знам за какво искате да си дам мнението.
15. Мноого обичам да прекарвам дълги часове пред огледалото. Обичам да се гримирам, да експериментирам с гримове. Мислех да запиша някакъв курс за гримьорство, но в последствие реших, че няма да ми е необходимо.

View more

Всъщност... и аз винаги съм се чудела за това, но действително живота ни, ни предлага точно такива етапи или по-скоро точно такива личности, които да прикриват чувствата си. Според мен го правят от страх да не изглеждат слаби или може би, защото просто са свикнали да не показват какво им е, за да не ни натоварват. Имам един приятел, който дори да е много, много тъжен, никога не казва, че нещо му има. Можеш да му зададеш въпросът:"Какво ти е?" 12 000 пъти, но той едва ли ще ти каже:"Кофти ми е.", отговаря с едно празно:"Нищо." и сменя темата на разговор. Същата тази личност не можеш да видиш в настроение различно от щастие и равнодушно, такова. Затова често и аз самата се обърквам. Питала съм го защо го прави, той просто винаги ми отговаря, че така е свикнал и че мъжете не бива да показват чувства, защото иначе изглеждат слаби. Та.. може би предположението ми е такова, че не искат да изглеждат слаби.
И все пак, по-добре е да покажеш чувства, това, че показваш чувства не те прави по-слаб, а по-истински (или поне аз така мисля), та затова ми е много странно, когато някой се опитва да бъде като робот.

View more

Разумът, умът, впечатлявам се най-много от тези неща. Не ме впечатлява външният вид на човека толкова, колкото това дали мисли и каква е душата му. Обичам хора, които могат да говорят по много теми и не се срамуват в това да говорим за каквото и да било. Не харесвам ограничените хора, които се вълнуват от комерсиални неща. Обичам като седна на една маса да си кажа нещо насреща с човека и да можем да говорим наистина, ама наистина за много и различни теми.

---

Иначе винаги съм се впечатлявала от пирокинезата и телекинезата. Когато бях малка, смятах, че когато плача, винаги вали и че имам някакви супер сили. Да, знам, че звучи малоумно и дори детински смешно, но.. такава съм си. И обикновено много обичам да чета за разни мистерии. Конспиративни теории и фентъзи, и фантастика, нали. То това е неизменна част от ежедневието ми. Докато работя през деня, например и чета политическите статии и си вадя материал (част от работата ми), винаги кликвам и на някоя мистерия. Днес например, установих, че според някаква си статия в един от сайтовете, тибетския народ не бил човешки (според някакво изследване). Може да не е вярно, но в момента, в който изчетох заглавието: "Сензационно откритие: Тибетците не са хора!" , не пропуснах да кликна върху него.

---

Днес ми подариха слънчоглед. Просто вметка, но беше забавно. Минахме с колата покрай една слънчогледова нива, шофьорът спря, слезе от колата и ми откъсна слънчоглед, за да ми светел. XD

View more

Изгрялата месечина пълнеше небето със своя блясък. Лунен лъч се спускаше града. В една от притихналите, тъмни улици, се чуваше плътно буботене идващо от близкия бар.
Червени, приглушени светлини се отразяваха в барплота. В малките часове на нощта, тук бяха останали групи, които привършваха своите питиета или някой и друг самотник, който вече с часове киснеше в това помещение и отказваше да си ходи, докато всичко съвсем не приключи, сиреч да изпрати персонала. Ала в дъното на това шумно заведение, пропито от миризмата на алкохол и цигари, седеше една самотна дама на около двадесет и шест години, с все още облечената си черна рокля и пиеше своето Мартини. Беше сама, но сякаш яките мъжаги вече бяха толкова подпухнали от пиене, че никой не я забелязваше. А и сякаш тя умело, макар облечена в дръзките си дрехи, успяваше да прикрие блясъкът на кожата си и силно гримираните си очи. В ръцете си въртеше кутия с цигари, сигурен жест на това, че си търси нещо повече от питие. Наближаваше 04:00 сутринта и вече заведението трябваше да затвори. Барманът се приближи до нея и се опита тактично да ѝ обясни, че вече е време да приключват работа. Дамата вдигна зеленият си, красноречив поглед, от който стана ясно, че тя няма ни най-малко намерение да си тръгва, особено сега. С един жест отпи от чашата си и загледана още в парливата течност, тихо промълви:
- О, не! Ни най-малка идея нямам да си ходя, особено точно сега. Не и докато не запаля цигара.
Усетил характерът на клиентката, барманът отстъпи и се насочи към бара, за да се погрижи за останалите неща като това да измие чашите и да изчисти бар плота. Дамата пък, от своя страна, запали цигара. Димът погали ноздрите ѝ и се изви над нея. Мирисът на запален тютюн се разнесе из помещението. Барманът вдигна очи:
- Е, какво те води тук? Сама? Тъжно седяща в красива рокля, пиеща Мартини след Мартини?
В отговор тя пое дъх от цигарата и завъртя кутията в ръцете си:
- Случвало ли ти се е да загубиш нещо, да знаеш, че си загубил нещо, но да не знаеш какво точно ти липсва? - с въздишка запита тя.
- Не разбирам за какво говориш. - унесен в почистването отговори той.
- Мога да имам всички мъже в живота си. - продължи тя. - Мога да имам абсолютно всеки. Един поглед, една усмивка и вече може да ми е в леглото, но не искам, това е цялата драма. С всеки един от тях имам всичко, но не и това, от което се нуждая.
- А ти от какво се нуждаеш?- запита барманът, докато забърсваше една от чашите с бяла кърпа и я вдигна към светлината, за да провери дали петната са изчезнали.
- Нуждая се от това наистина да се почувствам желана. Вие мъжете можете да дадете физическото усещане на това ние да се чувстваме желани, но не винаги давате емоционалното усещане. Аз търся емоцията, търся мъжът, за който да има смисъл да бъда жената, да го виждам, да ме оценява, да ме обича. Искам, когато ме прегърне, да чувствам, че съм най-красивата. И единствена.- тя въздъхна тежко, извади банкнота от 100лв, остави я на бара и се изгуби в нощта.

View more

О, да, мога , разбира се. Но няма особено голям смисъл, докато някой не предложи това да стане спонсор на книгата и да има добра реклама. Всъщност книгата я има. Трябва малко да се преправи на места, да ѝ се удари една редакция и да се издаде. Което е максимум два месеца. Идеята е в главата ми, просто трябва да я напиша. Въпросът е, че за момента не виждам нито добро предложение, нито някой, който да изпитва особен голям интерес в това да чете моите неща. Иначе аз съм пълна с идеи. Въображението ми е голямо, затова в момента го правя по-скоро от страст към писането, от колкото от това, че в бъдеще ще мога да изкарам пари.
Но мога да предложа една игра.
Ако всеки ден някой ми дава опорни точки, мога всеки ден да ви радвам с един малък разказ. Кажете ми за какво искате да пиша и ще ви го напиша.
Съгласни ли сте да започнем тази игра?

View more

Ами истината е, че аз идвам от точно такъв свят. И беше доста по-красив и различен. Беше доста по-цветен. Всъщност беше енергичен и всеки един човек си имаше работа. Не го изместваха хиляда роботи. Беше забавно за мен, защото нашите тогава имаха доста пари и спестявания, всъщност се водехме, че произлизаме от знатен род и детството ми беше изпълнено с много пъстрота и много игри на кукли, въжета, народна топка. А баща ми буквално и преносно, ни позволяваше всичко. Например тогава светът беше малко по-различен и не беше проблем да излезеш навън с децата и да се гоните до късно. Правехме си манджи. На 12 години аз все още спях с мечетата ми, които в последствие татко ми прибра, за да се опитам да порасна малко. Всъщност- съжалявам, че ми ги прибра, защото от както загубих детските си играчки, просто малко по малко започна да ми се налага да пораствам. И... може би още тогава осъзнах, че животът е много суров. Години по-късно започнаха да излизат компютрите с windowsXP, баща ми ни купи първият семеен компютър сравнително късно. Сега като се сетя каква бракма е бил, направо смешно ми става, но спомням си, че тогава аз и брат ми го гледахме като извънземни. Не смеехме да натиснем нито едно копче без татко, случайно нещо да не разместим. И... да. Все едно беше вчера.
Истината е, че тая известна носталгия по времето, в което нямаше компютри и Интернет, тъй като тогава някак си хората изглеждаха по-социални и доста по-щастливи.

---

https://www.youtube.com/watch?v=O28-KkjW84I

View more

Няма как да съществува абсолютно добро дело. Във всяко едно добро дело, някой от нас има някаква цел, за да го направи. Например, когато намериш бездомно животно и решиш да го приютиш, както ти беше отговорено, пак имаш някаква цел, която се крие зад това, може да е просто:"Искам домашен любимец", а може и да е:"Искам някой да ми пази къщата", или пък:"Искам приятел", но ти не взимаш/спасяваш животното само, защото искаш да направиш нещо добро, все имаш някаква цел. Истинската доброта не би трябвало да има цел. Би трябвало да можеш да помогнеш на някого и да ти е все тая, ако той после те пребие или изблъска. Трябва да не е взаимствана от "искам да помогна на някого, защото после на мен ще ми помогне някой", а да мислиш "трябва да помогна". Ние никога няма да бъдем напълно добри, защото във всяко едно добро има и малко лошо и обратното, това е балансът. Това е онова, което всъщност ни кара да си мислим, че правим супер хубавото и доброто нещо, за което ще отидем в Рая, например, а междувременно си мислим дали не може да попитаме за услуга този човек. Не винаги е така, разбира се, но това са близо 90% от случаите. Така, че не мисля, че има напълно безкористно добро дело, не и у човека.

View more

Шум. Внезапен шум се чу от близките храсти. Човешки стъпки отекнаха в пространството. Мирисът на сандал се разнесе, а някаква нощна птица, светеше с очите си на едно от близките дървета. Беше мрак. Само звуците, можеха да ме ориентират накъде вървим. Лара беше по-смела, затова смело стъпваше пред мен и с ръце разбутваше растенията. Истината е, че много се страхувах. Гората, макар и да я обичам, винаги ме е карала да се страхувам. Сякаш всеки момент ще изскочи нещо грозно и зловещо иззад някой от близките храсти. Имах чувството, че някое ужасно нещо е скрито някъде там и наблюдава ме внимателно. Сякаш бавно следеше моите движения с желанието да ме проследи и когато най-малко очаквам да се нахвърли върху мен и да ме свали на земята. Когато бях дете, виждах в сънищата си тази гледка постоянно, може би това е една от малкото причини да се страхувам от тъмнината. Лара внезапно спря. Знаех си, че има нещо насреща ни, защото можех ясно да различа формите му, то ни гледаше, о, да. Наблюдаваше ни. Беше високо, по-високо от мен, дори, но сигурна бях- не беше животно.
- Арания, Лара!- по познатия глас разбрах, че това е не кой друг да е, а Елан. Беше бродил много време, защото изглеждаше наистина съсипан, а цялото му тяло потреперваше, опитвайки да се задържи на крака. И точно, когато понечих да го прегърна, както правех преди, усетих остра болка да ме пронизва в областта на врата. Мисля, че издадох звук, а след това не помня, но строполих се на земята. А в просъница чувах ужасните звуци на нещо, което сякаш ме засмуква и сякаш отрова отрови кръвта ми. Наистина от този момент ми се губят моменти, но помня, наистина помня, че когато отворих очите си, за да дойда в съзнание, ясно видях червената светлина, червените очи и изящния корсет. Бялата коса, която се спускаше по дължината на тялото ѝ и стана ми ясно, че това никак не беше моята другарка Лара, а напротив, беше морой. Истински морой.
Елан отчаяно хвърляше погледи към мен, докато от ръцете му течеше нещо черно и капеше на земята. Бях твърде слаба, за да се изправя и да го спася, но сякаш в просъница чувах крясъците му. Дали крещеше на мен?! Отново бяло петно. Сигурна съм, отворих очите си за малко и видях го как държи главата на мороя наведена към земята.
"Къде е Лара" - мислех си. А след това тялото ми се предаваше под звуците на природата и умората го надвиваше. Затварях очи и губех съзнание. В различни моменти отново се събуждах. Не зная колко време беше минало, нито къде се намирах, вече изгубих представя и затова, коя съм всъщност. Но кълна се, когато отворих очите си, седях неподвижна в леглото си и видях него насреща ми.
- Какво стана?- попитах Елан. Той ме погали и отговори:
- Кларирения. Поспи сега, после ще разкажа, мила Аня, после...
- Обещаваш ли?- запитах го аз.
- Да.- отговори с нежен глас Елан. - Обещавам. А сега поспи и почини.
Предадох се на умората и затворих отново очи.

View more

Момичета?! Момичета в живота ми липсват, от както се помня. Изобщо като цяло почти няма женско присъствие в живота ми и това е проблемът. Движа с мъже, комуникирам с мъже, излизам с мъже. Компанията ми е само и единствено от мъже. Толкова много мъже на едно място... че ако има случайно момиче, което желае да се гаджоса с някого- да заповяда, около мен са много свободните. А и са в различни разцветки- варират метълите, но се намира и по-някой по-шарен. А има и гейове, така че- заповядайте.
Та, след като установихме, че освен с мъже, рядко комуникирам с моя пол и установихме, че очевидно май съм или хетеросексуална, или асексуална, но понеже не представям себе си в светлината на асексуалните, значи съм си хетеро или поне до момента, в който не се размине някоя девойка, която наистина да си заслужава, но... това не се случва, ако ми се случи, ще се обадя. XD
Та. Момчетата/ мъжете в живота ми обикновено са подбирани с конкурс. Ама не такъв за красота, а , според баща ми такъв, че ходя от трън та на глог. Съвсем сериозно. Всички, например си падат по бързи коли, мотори и имат познания в електрото или компютрите. Характерите им са (на повечето) почти идентични. (да се чуди човек дали случайно не си избирам един и просто да го дублирам във всеки следващ). Външният им вид е също идентичен- светла кожа, тъмна коса и тъмни очи - къса коса или тъмна кожа, тъмни очи, тъмна кожа и къса коса (май с дългокос не съм излизала още). И обикновено пръстите им са идентични, но и това не мога да определя. Та. След като установихме горе-долу общите неща между всичките ми екс гаджета, да кажем, че другото задължително нещо в условието е въобще да не ме уважават. Не, не да не уважават в онзи смисъл, а в буквален. Т.е. имат си техен живот и през цялото време да ми натякват как техния живот е по-важен от всичко останало, което се случва. И.. на въпроса, защо са в миналото ми - ами точно затова. Защото искам човекът до мен да ме обича и уважава. Много е важно да ме уважава!
Достатъчно, за да търпя неуважение към себе си, изневери и натякване.
Какво ли не + да го издържам, да му плащам наема и да плащам сметките му, които не е плащал от години, да му плащам заемите и каквото се сетиш още. Както и в моментите, в които съм закъсала за пари, да взимам заем от познати, но да не му казвам и след това да ги връщам. Страхотно, нали?!
Не. Всички съм ги забравила и не желая да ги помня. Всички, които са ми в миналото е редно да си останат там.

View more