карантината бе идеалната възможност да отсеем истинските приятели от фалшивите. смятам, че всеки си е дал сметка за кои хора наистина си струва да се бориш и за кои не. може би най-ценното нещо, което научих е колко лесно може да се скрие една истина, когато в продължение на месеци не виждаш някого. колко лесно е скриеш грешката и вината си, когато комуникираш с един човек единствено по чат... колко фалшиво място са социалните мрежи... но щом живота влезе в своя нормален ритъм и си принуден да погледнеш този човек в очите, истината изплува на повърхността. и всичко започва да придобива смисъл.
Здравейте. Вярвате ли в това, че ако направиш нещо добро и после си в трудност, доброто ще ти се върне? Правили ли сте добро с идеята, да очаквате възвръщаемост? Трябва ли да се прави заради чистите намерения за помощ на друга страдаща душа или няма значение? (отново - dislike=delete) Поздрави !
добър си заради себе си, не заради някого. както се грижим за външния си вид, така и трябва да се грижим за вътрешната си красота, а това става като се научим да бъдем добри към себе си и към околните. абсолютно достатъчно е това удовлетворение, което получаваш, когато си добър. помощта от външния свят идва в последствие.
♡ ...заспиваш и се събуждаш с мисълта за някого. ♡ ...се оглеждаш наоколо за едни единствени очи. ♡ ...се усмихваш на телефона, когато получиш известие от него. ♡ ...ти стига да знаеш, че е добре. ♡ ...една усмивка те кара да забравиш за всеки, който някога е чупил сърцето ти.
Здравейте. *нашумялата тема* Трябва ли човек да се влияе от чуждото мнение? Да променя принципите си и разбиранията си за заобикалящия го свят спрямо хорските нива на възприемане ? Ако си различен от другите, не си ли уникален и по-ценен? *отново напомням, ако не ви кефи нещо - delete* Поздрави !
НЕ! ти си си ти. ако е трябвало да бъдеш някого другиго, щеше. затова се приемаш такъв, какъвто си и преследваш своите интереси и желания. защото не друг ще живее живота ти, а ти самия. само от себе си не можеш да избягаш, а ако не се научиш да се застъпваш за себе си, си обречен на самоонищожение.
Ако очите ти сменяха цвета си при промяна в настроението, какъв цвят ще придобият, когато чувстваш:
1. Щастие;
2. Тъга;
3. Удовлетворение;
4. Ярост;
5. Обич;
6. Омраза?
щастие - жълто 💛 тъга - черно 🖤 удовлетворение - зелено 💚 ярост - лилаво 💜 обич - червено ❤ омраза - не мразя нищо и никого, но ако трябва да избера цвят ще бъде бяло.
Хейо! 🌌🌟🌠 Малко по-различен въпрос от тези, които пращам.
„Винаги бъди поет, дори в прозата.“
Как ще разтълкуваш този цитат?
А ти какво предпочиташ - проза или поезия? Напиши - ако искаш - нещо по темата. Може да бъде стих или кратък разказ. 📖✒️
Лека вечер! 🌠😴
добър вечер. разбирам го така - поетът пише със сърцето си, затова бъди такъв дори създавайки логична, последователна история. и двата жанра носят своя жанр. не мога да избирам - докосват душата ми по два съвсем различни начинасподелям едно стихотворение на Пейо Яворов, което много харесвам - ''Две хубави очи": Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; — музика — лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях — не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли… Не искат и не обещават те! — Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете…
Здравейте. Колко често си купувате източници на информация - с други думи: вестници/книги/списания/ др. ? Само на казаното по новините/видяното в интернет ли разчитате или се информирате допълнително за заобикалящия ви свят и как се развива? Споделете малко от вашият опит. Поздрави !
хай. годините на вестниците и списанията като източник на информация отдавна отминаха, според мен. разчитам главно на интернет, защото имам свободата да избирам с кои новини да се запозная и с кои - не. телевизия почти не гледам, натоварва ме. признавам, че рядко се случва да потърся конкретна информация в книга. някога книгите са били основен източник на информация, но сега, когато всичко ни е на клик разстояние, несъзнателно ги поставяме на втори план. затова и в миналото знанията са били усвоявани по-качествено - отделяш време за да посетиш библиотеката, да откриеш точната книга и информация. сега е животът ни е толкова по-опростен. чудя се обаче, това улеснение, за наше добро ли е или точно обратното?