Понякога съм като балон, понякога като кактус. Има моменти, в които не мога повече да прикривам емоциите си и се спуквам като балон, докоснал игла. А понякога съм кактус и се защитавам с бодлите си.
Забравих да вмъкна, че ще има лек философски замисъл между всеки избор, който трябва да направите и много ще се радвам ако ми споделите защо това избирате. Та за днес (вече вчера, простете) - първи април - Птица 🐦 или Риба 🐟?
Изкуството. Изкуството е начин да изразиш себе си. Единствената грешка, която можеш да допуснеш е да го правиш просто защото така правят другите. Изкуството трябва да се почувства, да го усетиш как тече във вените ти и да ти идва отвътре да покажеш себе си чрез него. Няма значение какво е, изкуството си е изкуство и трябва да се прави със желание. В науката нещо е или правилно, или грешно. Аз съм емоционален човек и харесвам да правя неща, които да мога да почувствам. Науката понякога ми е скучна, защото задачите се решават по един определен начин и ти не можеш да вкараш кой знае каква креативност. Трябва да научиш този начин и да се предържаш към него. В изкуството е точно обратното. Всеки си има свой начин да покаже емоциите си. Имаш пълната свобода да опитваш нови неща и не се налага да се предържаш към един определен ред. Много важно е да имаш добра логика. Никога да не приемаш нищо за чиста монета. Да се научиш да мислиш и разсъждаваш. Но някои неща логиката не може да си обясни. За мен те са истински чудеса. Изкуството за мен е едно такова чудо. Отдавна чаках подобен въпрос. Много ти благодаря, че ми го зададе!❤🎨
Не. Ако ва този човек му харесва да живее така и не иска да променя навиците си, ти не можеш да му помогнеш. Това кое е правилно според теб може би не е правилно за него. Няма как да промениш мисленето му. Трябва той самия да усети кое е правилно и кое не е. Трябва да опита, да сгреши и ако се поучи от грешката, ще помогне сам на себе си.
Здравейте, от доста време пиша, но все не събирах смелост да публикувам каквото и да е било, може ли да посетите блога ми и да изразите мнение, благодаря предварително! ^^
https://jazz-cigarettes.blogspot.bg
Поздравления! Както за написаното, така и за смелостта да го споделиш. Стилът ти на писане доста ми допадна и с удоволствие ще следя блога ти. Изрязяваш се чудесно. Знам колко е трудно да споделиш нещо, което сам си сътворил. Нещо, в което си вложил емоциите си. И наистина те поздравявам за смелостта, дори да са съществували съмнения и малко страх. Имаш талант-развивай го. Не се притеснявай да опитваш, защото иначе никога няма да откриеш твоето нещо. Пожелавам ти успех и за нищо на света не се отказвай, от това което правиш!💗
Червена роза🌹 Напомня ми за любовта, която изпращам с подаряване на цветето, на някой скъп човек. И за любовта, която получавам, когато някой ми подари червена роза. Кучета🐶 Казвала съм и преди, че са ми слабост. Уникални създания❤ Тишина🔇 Тъй като е хиляди пъти по-красива от ненужните думи. Сладки сънища❤
Не. Не обичам цялото внимание да е насочено към мен. Нервирам се и започвам да се държа странно и не мога да се отпусна. Прдпочитам да не ме забелязват много. Няма да се обидя. Ще приема критиката и ще се опитам да го променя. Човек, който иска да се самоусъвършенства, трябва да се вслушва и в мнението на околните, а не да отрича критиките и да смята само себе си за прав.
Приятелите! Връзката е до време, но птиятелите си остават завинаги. Не. Не мога да се откажа от един човек, защото някой друг ми е казал, че така е правилно. Трябва сама да се обедя в това и да поискам да го направя.
Нина Добрев. Най-вече заради самото и излъчване. Много е лъчезарна и позитивна, а също така изключителна актриса. Също така е българка, което ме кара да се гордея още повече с родината си. Известна е най-вече с ролята си в сериала ,,Дневниците на вампира".
До прди две седмици не можех или по-скоро не исках да превъзмогна една раздяла, която се случи отдавна. Искаше ми се да бъде както преди, опитвах се да променя неща, които не зависят от мен. Но осъзнах, че не си струват всичките тези усилия за човек, който дори не се осмели да ми каже истината, а до края ме залъгва с красивите си лъжи. Сега го преодолявам. Продължавам напред. Защото поисках да продължа и да спра да живея в миналото.
Не се чувствам лишена от нищо. Имам семейство, дом, приятели, възможността да ходя на училище и да се образовам... Винаги съм получавала всичко, от което се нуждая наистина, за да се чувствам добре. Не съм лишена и от любов. И дори да си нямам половинка, имам мама и тати, които ме обичат и подкрепят безкрайно много и това ми е напълно достатъчно, за да съм щастлива.
Ден 3: Можете ли да карате колело? Ако да - на колко бяхте като се научихте? Ако искате разкажете как, кой ви научи или просто някоя случка. Ако не - бихте ли искали да се научите?
Да. Не мога да си спомня точно кога се научих, но мисля, че бях на 7-8. Тати ме учеше да карам на един гараж до вкъщи. Беше ми МНОГО трудно да се науча. Карах тати да ме държи, защото не можех да пазя равновесие, а той ме държеше известно време и след това ме пускаше и аз продължавах да си карам сама. Така се оказа, че не равновесието е проблема, а страха. След това тати ми махна помощните колела и се научих много бързо.
Ден 2: Какво правите, когато сте тъжни? Има ли нещо, което винаги ви повдига настроението? Ако да - какво? Ако не - позволявате ли на тъгата да ви обземе? Това как помага?
Плача колкото ми душа иска. Не си повдигам настроението, а дори си пускам тъжни песни, разглеждам стари спомени и ми става още по-тъжно. Позволявам на тъгата да ме обземе, защото ако не го направя няма да мине. Ако залъгвам себе си, че съм добре това няма да се превърне в истина. А когато изживееш болката, тя рано или късно си отива. И тогава наистина си я победил.
С най-добрата ми приятелка мога да си кажа всичко, без да се съобразявам какво говоря, защото и имам пълно доверие. Ако и се обадя в два сутринта без причина най-вероятно първо ще ми се разкрещи, но после ще и мине и ще си говорим цяла нощ. Но е по-вероятно тя да ме събуди и аз ще направя същото, но ще и крещя по-малко😂
Опитвам се да разбирам всички. Никой не прави нещо без причина, затова се опитвам да се поставя на неговото място и да замисля дали аз също не бих постъпила по този начин. Никога не можем да знаем колко труден живот живее този човек и не е редно да го съдим за постъпките му.
Харесвам май-много смелостта в хората. Може би защото на мен точно тя не ми достига. Също така позитивизма и надеждата, които излъчват някои хора и сгряват душата ти. И още по-красиво е да видиш, човек който преследва целите си и не се предава пред трудностите. Ще се концентрирам върху положителните качества и този път няма да говоря за отрицателните.