What's your most recent favourite photo that you have taken?
обожавам това място. не бях идвала тук от изключително много време. но, когато се върнах тук отново, нищо не се бе променило. различна бях единствено аз. има нещо вълшебно тук, което не мога да изразя с думи. енергията, усещането да погледнеш всичко това от погледа на птица...сам...някак приятно е. приятно е да знаеш, че си само прашинка от нещо толкова голямо. и че отвъд това те чака нещо още по-огромно.
да си лягам много късно дори когато се чувствам изморена и едвам си държа очите отворени. как вдъхнжвението за интересни занимания винаги идва след 00:00?
What is your opinion of love? Is it permissible for them to do what they want, or are there red lines that they shouldnt skip?
има една основна граница в любовта. човекът до теб не е пред теб. никога. колкото и да го обичаш, колкото и да го цениш - не можеш да поставяш неговите желания и нужди пред своите. защото, ако утре той си тръгне, нама да помниш как да се погрижиш за себе си.
Хей! В ръцете ви попада медикамент, който може да ви направи свръхинтелигентен и компетентен за кратко. Какво бихте направили с него, как бихте го използвали? Можете да го продадете и да забогатеете, да изобретите нещо ново, да създадете лек за някоя болест или др? Имате време само за едно творение.
Здравейте. Колко често казвате казвате и правите това което мислите, защото ви се струва правилно, не защото някой ви е казал или за да не нараните някого? Редно ли е винаги да слушаме вътрешния си глас в живота? Споделете ми случка в която сте направили каквото усещате, че е правилно. Поздрави !
хай. задаваш въпроса си в точния момент. подобна ситуация ми се случи днес и съм безкрайно благодарна, че послушах себе си. много дълго време бях в токсични отношения с човек и вселената буквално крещеше в лицето ми ВРЕМЕ Е ДА СЛОЖИШ КРАЙ. и все пак не предприех нищо в продължение на месеци...защо? от страх. чувствах, че е правилно, но вътрешно ми се искаше да не съм права. какво научих от ситуацията? колкото повече бягаш от истината, толкова повече тя те застига. трябваше да го разбера по трудния начин, а можеше единствено да пусна онова, което ме дърпаше само надолу, още в момента, в който го почувствах. вчера, признавайки грешките си пред себе си, усетих нещо, което буквално преобърна гледната ми точка. много исках да бъда с един човек. не се получи. години чакане, години, прекарани в страх и мълчание. и накрая край? това ли е? толкова ли е лесно? след като си зададох тези въпроси си дадох сметка - ако този човек не се е струвал, защо съм вложила толкова време, енергия, търпение... не, ако не ценях този човек, нямаше да му дам нищо от това. и факта, че не се е получило между нас, не променя мнението ми за него - той е същият прекрасен човек, който си е струвал всяко мое усилие. по-силно от всякога усетих, че не искам да го губя като свой приятел. защото уважавам избора си и щом съм го обичала е имало причина за това. затова днес просто отидох и му казах всичко, което ми тежеше. почувствах, че трябва да го направя. чаках години за тази любов, но не можех да почакам и секунда повече щом се отнася до приятелството ни. сега мога да кажа едно - леко ми е на душата, защото усетих нещо и го грабнах още в същия момент, в който се е появило. и се оказа правилно.
Здравейте. Какво за вас е кармата? Съществува ли като цяло? А има ли добра или лоша карма? Ако някой го сполети нещо лошо, означава ли, че кармата му е лоша? Разсъждавайте върху това *ако желаете*. Поздрави!
хай! според мен кармата съществува. действията ни са като бумеранг - връщат се обратно към нас. ако сме вършили добрини, животът ще ни отговори по същия начин. аналогично е и с лошите ни постъпки. кармата не е само лоша или само добра. тя е наше отражение, отражение на нашата енергия. неприятностите, които ни сполетяват, не ни правят лоши. да, може би някога сме постъпили изключително некоректно и затова ни се връща, но това не е така задължително. лошото е неизбежно. то ни учи по-добре от всичко останало и по-скоро ни се случва, за да ни усъвършенства, отколкото, за да ни навреди.
непрекъснато се изправяме срещу себе си. дали ще спечелим, или загубим опира до това на кое гласче оставяме да ни води - разумното или уплашеното. признавам, че напоследък все губя. но трябва да можем да приемаме загубите така, както посрещаме победите. понякога просто не ти достигат силите, за да се изправиш срещу себе си и това е окей. силно вярвам обаче, че щом си изправен пред предизвикателство, ти притежаваш всички качества, необходими да се справиш с него. когато момента настъпи.
Здравейте. Кога може да се каже, че успял в живота? Кое е точната дефиниция на успехът и има ли такава? Споделете кога бихте се сметнали за - успели? Поздрави !
няма определена дефиниция за успешен живот. всеки създава своята дефиниция. важното е да се чувстваш удовлетворен, а не толкова какво си постигнал. успехът е нещо много относително. успешна се чувствам и сега. за годините, на които съм, това, което имам в момента, ми е напълно достатъчно. в по-далечен план ще се целя към други неща - семейство, кариера и т.н. приоритетите се променят, успехът във всеки един етап от живота изглежда по различен начин.
любов е, когато си приеман такъв, какъвто си. любов е, когато си обичан най-много, когато съвсем не си за обичане. любов е да знаеш, че някой винаги ще е до теб, за да хване ръката ти и избърше сълзите ти.💜
типично по шуменски е да кажеш на кравето масло - "чисто масло". също, ако не се лъжа, мисля, че само в Шумен използваме "да слея чиниите" вместо "да измия чиниите".